Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Филип Марлоу (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Little Sister, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 34гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Boman(2007)
Допълнителна корекция
hammster(2012)

Издание:

Реймънд Чандлър. Дамата от езерото. По-малката сестра

„Народна култура“, София, 1986

Превела от английски: Жечка Георгиева

Рецензент: Жечка Георгиева

Американска. Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536622511/5557–153–86

Редактор: Мариана Неделчева

Художник: Стефан Десподов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Йордан Зашев

Коректор: Евелина Тодорова

Дадена за набор февруари 1986 г. Подписана за печат април 1986 г.

Излязла от печат май 1986 г. Формат 84×108/32

Печатни коли 27. Издателски коли 22,68. УИК 24,01. Цена 3,20 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Гаврил Генов“ 4

ДП „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2

 

Raymond Chandler. The Lady in the Lake

Vintage Books, A Division of Random House, New York, 1976

Raymond Chandler. The Little Sister

Penguin Books Ltd, Harmonsworth, Middlesex England, 1966

История

  1. —Добавяне
  2. —Корекция от hammster

Глава 10

Човекът от фотоателието в Бей Сити ми отговори по телефона:

— Да, мистър Хикс. Готови са. Шест увеличени фотографии върху гланцирана хартия от ваши негативи.

— Кога затваряте?

— След около пет минути. Но ще отворим утре сутринта в девет.

— Тогава ще ги взема сутринта. Дочуване.

Затворих, бръкнах машинално в улейчето и извадих нечия монета. Отидох до щанда за закуски и си купих с нея чаша кафе. Седях, сърбах го и слушах клаксоните, които се оплакваха вън на улицата. Време беше да се прибера у дома. Чуваха се полицейски свирки. Препускащи коли. Скърцащи стари спирачки. Глух тътен на стъпки по тротоара. Тъкмо минаваше пет и половина. Допих кафето, напълних една лула и без да бързам, се върнах в хотел „Ван Найс“. Влязох в стаята за писане на писма и сгънах квитанцията за снимките в лист хартия, който пъхнах в един плик. Адресирах го до себе си, залепих му марка за експресна поща и го пуснах в кутията до асансьора. После отидох пак в кабинета на Флак.

Отново затворих вратата след себе си и седнах на стола пред бюрото. Той сякаш не бе помръднал. Дъвчеше унило същата угарка със същия празен поглед. Запалих угасналата си лула, като драснах клечка кибрит в бюрото му. Той се намръщи.

— Доктор Хамбълтън не ми отваря вратата.

— Ъ? — погледна ме занесено.

— Онзи от стая триста трийсет и две. Не помниш ли? Не ми отваря.

— А аз какво да сторя — да се облека в траур?

— Няколко пъти чуках. Не отговаря. Реших, че се къпе, макар че не се чуваше шум от вода. Почаках и пак опитах. Никакъв резултат.

Флак измъкна от джоба на жилетката си часовник с формата на ряпа.

— Смяната ми свършва в седем — рече. — О, господи. Цял час дотогава, че и повече. Умирам от глад.

— Нищо чудно, като те гледам как се трепеш. Трябва да си пестиш силите. Успях ли поне малко да събудя интереса ти към стая триста трийсет и две?

— Нали каза, че го няма? — раздразни се Флак. — Какво от това? Голяма работа, че го нямало!

— Не съм казал такова нещо. Казах, че не отваря вратата.

Той се наведе напред. Много бавно извади от устата си пурената отломка и я остави в стъкления пепелник.

— Продължавай. Може да ме заинтригуваш — произнесе предпазливо.

— Защо не изтичаш до горе да провериш? Сигурно отдавна не си виждал добре свършена работа с шиш за лед.

Флак стисна здраво облегалките на стола.

— Ох! — изрече с болка. — Ох!

Стана и отвори чекмеджето на бюрото. Извади голям черен пистолет, отвори пълнителя, разгледа патроните, хвърли едно присвито око в дулото, щракна барабана. Разкопча жилетката си и напъха пищова в колана на панталоните, така че в случай на нужда да се добере до него най-много след минута. Нахлупи шапката на главата си и кимна към вратата.

Качихме се на третия етаж, без да продумаме. Тръгнахме по коридора. Всичко беше постарому. Шумът нито се бе увеличил, нито намалял. Флак забърза към номер 332 и по навик почука. После натисна бравата и се обърна към мен с изкривена уста.

— Нали каза, че е отключено.

— Не съм казал такова нещо. Макар че беше отключено.

— Сега обаче не е.

Той отдели един ключ от връзката, навървена на дълъг синджир. Отключи, хвърли по един поглед наляво и надясно по коридора, натисна бавно и съвършено безшумно бравата и открехна вратата няколко сантиметра. Ослуша се. Отвътре не долиташе никакъв звук. Отстъпи назад и извади от колана си черния пистолет. Измъкна и ключа от вратата, ритна я, за да се отвори широко, вдигна рязко оръжието на височината на очите като филмов герой и произнесе с крайчеца на устата си:

— Давай напред!

През рамото му видях, че доктор Хамбълтън си лежеше в същата поза, само че дръжката на острието не се виждаше. Флак се приведе и много предпазливо тръгна към стаята. Стигна вратата на банята, надникна в процепа и я бутна, докато тя опря във ваната. Влезе и излезе, след което най-сетне пристъпи в стаята — напрегнат предпазлив човек, който не обича да рискува. Хвана дръжката на гардероба, насочи пистолета и рязко отвори. Вътре не се криеха съмнителни лица.

— Виж под леглото — посъветвах го аз.

Той се наведе сковано и надникна.

— А сега под килима — продължих.

— Будалкаш ли ме?

— Просто ми е приятно да те наблюдавам как работиш.

Флак се наклони над убития и заразглежда шиша.

— Някой е заключил вратата — изрече подигравателно. — Освен ако не лъжеш, че е била отключена.

Нищо не казах.

— Е, няма как, ще трябва да викам полиция — продължи бавно. — Не виждам начин да прикрием тая история.

— Не си виновен — успокоих го. — Случва се дори в прилични хотели.