Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Предговор
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Форматиране
- aporyazov(2018)
Издание:
Автор: Цвета Порязова
Заглавие: Просто Мария
Издание: първо
Издател: ИК „Феномен“
Година на издаване: 2018
Тип: разкази
Националност: българска
Печатница: AVDesign
Редактор: Никола Николов
ISBN: 978-954-549-129-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6000
История
- —Добавяне
Уважаеми читателю,
Вярвам, че ще изпитате удоволствие, когато докоснете с поглед и прочетете книгата „Просто Мария“ на авторката Цвета Порязова. Тематиката на представените в нея разкази е доста разнообразна, подсказана от познатото и широко поле на нейното общуване с хора, впечатлили я с интересните си съдби, постъпки и действия.
Цвета Порязова не е търсила изключителни събития и зашеметяващи сюжети, а ни удивява с умението си да превръща в литература спокойното на пръв поглед битие. Богатият й житейски и професионален опит са й дали възможност не само да наблюдава и съпреживява отделните човешки съдби, но я подтиква и към творческото им изобразяване.
Езикът на авторката е свеж, чист и прозрачен, без банални шаблонни изрази и голословни описания. Основният белег е простота, естественост, правдивост. Без да правя някакви алюзии, в разказите прехвърча Чеховска искра — словото е кратко, нюансирано. Достатъчни са само няколко думи и щрихи и образите оживяват. Писането има излъчване, топлота, познания и обич към хората.
Цвета Порязова има дарбата и умее да вниква в подмолите на човешката душа. Чрез словото си тя воюва за добротата, обичта и хармонията в отношенията между хората. Това особено проличава в разказите „Просто Мария“, „Едно стъпкано цвете“, „Премеждия на село“.
В „Просто Мария“, където главната героиня изповядва, че най-голямата власт е да владееш себе си, авторката е втъкала най-светлите човешки добродетели. Тежко болната Мария не само понася мъдро своите болки, но вдъхва кураж и надежда и на другите жени в болничната стая. Прави го безкористно, от сърце и душа.
Краткото разказче „Стъпканото цвете“ е чудесен пример за това как една лоша и неразумна постъпка у възрастните може да прекърши чувствата и поривите в крехката детска душа.
Най-добрите в художествено отношение според мен са „Старият дом“ и „Премеждия на село“. Тук въображението на авторката достига своя апогей. Тя дочува гласовете на своите предци, вижда предишни пътеки и минали сезони. Според нея старият дом ухае на топъл хляб, на дюли и на нещо свое, неуловимо. Той е там, където припламват алените цветове на редките радости, грабват очите зелените листа на надеждата, стоплят жълтите отблясъци на огнището, плахо надничат късчета небе, меко просветват дъхави преспи…
Сборникът „Просто Мария“ е успех за авторката. Той по безспорен начин доказва, че тя има дарбата да твори с по-високи стремежи и цели.
На добър път, Цвета!