Маргарет Вайс, Трейси Хикман
Войната на близнаците (1)

Стъпки в пясъка, водят ме…

Вдигам очи и виждам ешафода, закачулената фигура с глава върху дръвника, закачулената фигура на палача, наточеното, блестящо под лъчите на пламтящото слънце острие на брадвата му.

Брадвата се спуска, отсечената глава на осъдения се търкаля по дъските на платформата, качулката й се вдига…

— Моята глава! — прошепна трескаво Рейстлин, сплел разтреперани пръсти.

Палачът избухва в смях и също вдига качулката си…

— Моето лице! — произнесе вцепенено, чувствайки как го обливат топли и студени вълни.

Той стисна главата си в ръце. За кой ли път направи опит да прогони злите видения от сънищата си, да надвие нощните кошмари, които не го оставяха дори сутрин, които превръщаха в пепел всеки залък в устата му.

Ала напразно.

— Господарят на миналото и настоящето — сега собственият му смях звучеше горчиво и подигравателно. — Господар на нищото! При цялата тази власт съм в капан. В капан! Следвам неговите стъпки и зная, че всяка отминала секунда вече се е случвала! Виждам непознати лица, а съм сигурен, че съм ги виждал и преди! Чувам ехото на собствените си думи още преди да съм ги изрекъл! Това лице! — Рейстлин притисна ръце към бузите си. — Това лице! Неговото лице! Не моето! Кой съм аз? Собственият си палач!