Барбара Делински
Непознатият (10)

Десета глава

Когато тръгнаха за Ню Йорк, Камерън направи всичко със стил. Съмър бе изненадана, въпреки че не се беше замисляла предварително, как точно щяха да пътуват и след това как ще се подредят нещата. Мислите й изцяло бяха заети с тревогата за това, че напуска Прайд. Измъчваше я чувство за вина. Забрави за ливадата и конете едва след като слязоха от ферибота на континента. Оттук нататък започна да се притеснява как ще протече полетът от Портланд и след това пътуването с такси до града.

Носеха само един малък сак. Съмър предполагаше, че ще се разхождат из Ню Йорк с дрехите, с които ходеха на острова, но Камерън бе на друго мнение. Първото нещо, което направиха, след като пристигнаха, бе да обиколят магазините по Пето Авеню, за да се облекат за уикенда.

— Това е абсурд! — протестира тя шепнешком, след като излезе от пробната, облечена в елегантна къса риза, чиято цена дори не посмя да погледне.

— Не е — отговори той и се усмихна широко. Очевидно много се забавляваше, което личеше по блясъка в тъмносините му очи.

Съмър приближи глава до ухото му, така че продавачката да не може да чуе разговора им.

— Но ние никога повече няма да облечем тези дрехи. Коприната не е подходяща за Прайд. Направо е неприлично да хвърляш толкова пари за едно-две обличания.

— Още по-добре — изненадващо отговори той. — Неприличното поведение е един феномен в човешката психология, който никой от нас двамата не познава. Затова сега ни се отдава възможност да се запознаем с него. Едва ли ще имаме друг сгоден случай. Между другото, казвал ли съм ти, че имаш страхотни крака?

Тя се изчерви, но комплиментът й направи удоволствие. Не бе свикнала с разточителство. За пръв път идваше в Ню Йорк. Погледна се в огледалото, облечена в скъпа коприна, зад нея стои прекрасен мъж, и се почувства като в приказка. Сякаш се бе превърнала в съвсем друг човек.

— Тази рокля ми харесва — прошепна тя, изненадана от жената, която я гледаше от огледалото.

— Тогава я взимаме — съгласи се той и направи знак на продавачката. Избра още три тоалета, един по-официален и два всекидневни и въпреки протестите й ги купи. След това продължиха към мъжкия щанд и ролите се размениха. Сега беше негов ред да пробва. Съмър го бе виждала само в джинси. Никога не си го беше представяла в по-елегантно облекло. Сега, когато го видя в чудесно ушит син костюм, който наподобяваше цвета на очите му, направо дъхът й спря. Беше прекрасен. Наистина приличаше на принца от приказката, в която бе попаднала.

Това бе само началото. Облечени в нови дрехи от главата до петите, тръгнаха по улицата. Тя носеше ленени панталони, блуза в същия цвят, жилетка и обувки с висок, клиновиден ток, а той облече панталон каки и пуловер от марката на известен дизайнер. Вървяха по Пето Авеню в посока на хотела. Всеки път, когато минаваха покрай витрина, тя не можеше да се сдържи да не погледне отражението си.

Не мога да повярвам, че това съм аз.

Ти си. Изглеждаш великолепно.

Ти също. Все едно виждам други хора.

Видя усмивката му в отражението на стъклото на една витрина. Той прехвърли пакетите от другата си страна и тя удобно го хвана под ръка.

В, „Плаза“ ги очакваше апартамент, резервиран на негово име. Съмър знаеше, че ще попадне в съвършено непознат свят, но луксът и удобствата в хотела я слисаха. Пиколото занесе куфарите им в стаята, а друго момче им показа местоположението на всяко нещо в стаите. Всичко беше прекрасно — килимът, пищната завивка на леглото и пердетата, които бяха в същите цветове, елегантните кресла, тоалетката, бюрото. Банята направо я очарова.

— Харесва ли ти? — полита Камерън и я прегърна през кръста, както стоеше зад нея. Тя се обърна с лице към него и увисна на шията му.

— Невероятно е! Много ми харесва.

— Нали не е така страшно, както си го представяше?

— Никак дори. Чувствам се чудесно.

— Защото си с мен.

Тя кимна. Той умееше да долавя от какво имаше нужда. Перфектно се справяше с всичко по организацията на пътуването — полети, таксита, резервации, неща, които нея самата биха я затруднили. Освен това бе прекрасен. От главата до петите.

Камерън я обгърна с ръце през кръста и я притисна към себе си. Очите му потъмняха. Гласът му стана нежен и дълбок.

— Нямам нищо против да не отваряме всички тези пакети и да останем тук през целия уикенд — прошепна той.

— Но аз имам — отговори тя, въпреки че това не беше чистата истина. Мечтаеше да се усамотят, но имаше и друго желание. През целия си живот се бе страхувала от големите градове. Сега, след като пристигнаха в Ню Йорк, се оказа, че съвсем не е толкова страшно. Естествено, причината за това беше, че е с него. Изпитваше огромно любопитство и държеше да види колкото е възможно повече.

— Разбрах какво мислиш, но ми обещай едно нещо: когато се върнем в апартамента, ще ми позволиш да ти се наслаждавам, да те галя и прегръщам колкото искам. — Той повдигна брадичката й нагоре и я целуна горещо. — Тялото ми е все още новост за мен. Искам да го използвам докато мога. Ще ми помогнеш ли?

Съмър усети, че кръвта й започва да кипи.

— С удоволствие — отговори тя. Очите й с наслада поглъщаха устните, лицето, гърдите му. Ръцете й се спуснаха към корема и слязоха по-надолу. Сама се учуди на куража си. Той простена.

Красив си. Дори под дрехите го усещам, негласно каза тя.

Моля те, моля те, разкопчай ме, докосни ме, имам чувството, че ще умра.

Но тя затвори очи и се опита да се овладее. Обгърна кръста му са ръце и остана така, докато усети, че възбудата му отшумява.

— По-късно — обеща Съмър и вдигна поглед към лицето му. — Едно от предимствата на човешкото тяло е, че колкото по-дълго се отлага удоволствието, толкова по-силно е след това.

Той обаче не мислеше точно така. Тя отстъпи назад.

— Последното съм го научила от филмите — отбеляза момичето.

— Колко си жестока.

— Обвиняваш ли ме?

Камерън въздъхна и прокара ръка през косите й.

— Любовта прощава всичко.

— Правилно си разбрал — засмя се тя. След това се запъти към джакузито.

Няколко часа по-късно, облечени в най-хубавите си дрехи, двамата минаха през лобито на „Плаза“. Отпред ги чакаше такси.

— Имам чувството, че съм съвсем друг човек — отбеляза тя, след като се настаниха на задната седалка. — Вече нямам нищо общо със Съмър Ван Ворн.

Прайд сякаш остана в някакъв друг, далечен свят. Сега бе нова личност, в компанията на невероятен мъж. Камерън бе толкова привлекателен, че всички се обръщаха след него. Той се държеше самоуверено и напълно естествено, сякаш винаги бе живял тук.

— Сигурен ли си, че идваш за пръв път в Ню Йорк?

— Не бих те излъгал за подобно нещо — отговори той. Тя забеляза любопитния поглед, с който гледаше през прозореца на таксито и реши, че вероятно казва истината. — Филмите не показват всичко — отбеляза Камерън. Съмър бе напълно съгласна с това.

Пристигнаха в Световния търговски център. Взеха асансьора до последния етаж, където ги очакваше запазена маса. От там се виждаше северната част на Манхатън. Статуята на свободата, най-популярната забележителност на града, блестеше, обляна в светлина.

Вечерята беше перфектна във всяко отношение.

Съмър не беше чувала за повечето от ястията в менюто, но Камерън явно беше добре запознат. Поръча и за двамата като избра най-необичайните специалитети. Храната бе изключително вкусна и сервирана много изискано. Виното повиши още повече настроението й и към края на вечерта тя се чувстваше на седмото небе.

Върнаха се до „Плаза“, но вместо да влязат вътре, Камерън, повлиян от теорията й за удължаването на удоволствието, махна на един от прословутите файтони, чакащи наблизо.

Съмър едва ли по-късно щеше да си спомня подробности от пътуването, защото романтиката и близостта на мъжа до нея замъглиха съзнанието й. Облегна глава на рамото му. Чувстваше се защитена и обичана. Вдигна глава за целувка, после за още една и още една. Прокара ръка по ризата му, усещайки под плата мъжкото окосмяване. Мечтаеше за ласките му, но ръцете му съзнателно отбягваха най-малко интимните й места. Целуна я по врата, по китките, по ивицата, която разделяше гърдите й. Целуваше я непрестанно, едновременно безмилостно и нежно. Докато се върнаха обратно до хотела, коленете й вече трепереха, а в жилите й течеше огън.

Едва затвориха вратата на апартамента и той я притисна до стената в страстна целувка. Тя не бе предполагала, че е възможно една целувка да достигне толкова дълбоко в тялото й и да стопли всяко негово кътче. Но Камерън успяваше да й въздейства така. По същия начин я хипнотизираха очите му. От погледа му разбра, че е обичана и желана и това усили собственото й желание.

Усети как през тялото му минаха конвулсии. Той откъсна устни от нейните и прошепна задъхано:

— Свали си дрехите любов моя, нали обеща.

Не беше необходимо да припомня обещанието й, защото нейното желание бе същото. Копнееше за ласките му и имаше чувството, че ако не притисне голото си тяло до неговото и не усети ръцете му върху голата си плът, направо ще експлодира.

В стаята бе тъмно, но отвън нахлуваха светлините на града. Бледо синята луна ясно се очертаваше на фона на черното небе. Красотата не можеше да се опише с думи. Някъде далеч се долавяше тътенът от градския трафик. Двамата мълчаха, чуваше се само задъханото им дишане и шума от събличането на дрехите. Чисто голи, застинаха за миг, в който всеки се наслаждаваше на красотата на другия.

Съмър никога не бе предполагала, че ще може да се изправи съблечена пред някой мъж. Но възхищението на Камерън я окуражаваше и й даваше самочувствие.

Тя мислено обходи тялото му с ръце. Пръстите й докоснаха четвъртитата брадичка с набола брада, която той имаше навика да бръсне два пъти дневно. Вратът му бе силен, без да е дебел, раменете широки, без да са груби. Спусна въображаемата си ръка по гърдите му. Изпита истинско удоволствие от мисловния допир с твърдата, гладка плът. Описа контурите на всеки мускул, после слезе по-надолу, към корема и тесните бедра.

— И ти твърдиш, че нямаш силата, която аз притежавам! — прекъсна мълчанието той. — Ако продължаваш по този начин, ще свърша, преди да сме започнали.

Трябваха й няколко секунди, преди да успее да откъсне поглед от тялото му и да осъзнае това, което й каза.

— Какво?

— Докосваш ме само мислено, но аз усещам ръцете ти.

Момичето учудено погледна към ръцете си, които висяха отстрани. Наистина копнееше да го погали, но бе на другия край на стаята.

— Наистина ли го усещаш?

— И още как!

Изненадана, тя отново се концентрира върху тялото му, като този път прокара ръце по дължината на краката и спря там, където възбудата бе свила гнездо.

— Съмър! — простена той.

— Усещаш ли го?

— Напълно.

Тя се засмя. Това бе забавна игра.

— А сега? — Съмър си представи как прокарва длани по окосмената част на корема. Спря върху гърдите и подразни зърната му.

Той опъна рамене назад и издаде такъв звук на очакване и желание, че на нея й дожаля. Втурна се към него, прегърна го и го притисна силно към себе си.

— Извинявай, че те измъчвам така. Просто имах огромно желание да те прегърна.

Той зарови пръсти в косата й, после повдигна брадичката й и я зацелува. Този път целувката не беше нежна, а бясна, жадна и неутолима. Камерън сякаш не я целуваше, а поглъщаше устните й. Ласките му се спуснаха от лицето, към шията, после усети топлия му дъх върху гърдите си. Този път тя бе тази, която не можа да сдържи вика си. Обви главата му с ръце и го притисна по-силно към себе си. Цялата се разтрепери. Той се изправи, взе я на ръце и я занесе до леглото. Отметна завивката и я постави върху чаршафа. Протегна се и запали нощната лампа.

 

 

Нощта бе безкрайна поредица от секс, разговори и лакомства от рум сервис. На моменти тя имаше чувството, че е на пижама парти, в други моменти сякаш участваше в оргия. Тъй като не бе ходила нито на едното, нито на другото, през ум не й минаваше да спи.

На зазоряване, изтощени, и двамата заспаха, здраво прегърнати. Към десет тя отвори очи. Не искаше да пропускат деня, затова скочи на крака и се облече. Това, че не бе спала цяла нощ, въобще не й се беше отразило и тя се чувстваше пълна с енергия.

Вървяха километри из града. Обходиха всеки ъгъл на Пето Авеню, минаха през Уошингтън Скуеър, Гринуич Вилидж, посетиха центъра Рокфелер и катедралата Сейнт Патрик. На един ъгъл си купиха хотдог, на друг замразено кисело мляко. Понякога посядаха за малко просто да погледат минаващите.

— Хората тук изглеждат толкова напрегнати и забързани — отбеляза тя по време на една от тези почивки. — Не знам какво би могло да ги накара да спрат.

Едва изрече последните си думи и един млад мъж, който минаваше покрай тях, изпусна куфарчето си и спря.

— Добре че, не се разпиляха документите — отбеляза Камерън и се усмихна лукаво.

— Не, моля те, не го прави! — засмя се Съмър.

Той невинно сви рамене.

Наблюдаваха върволицата хора. Някои бяха сами, други по двойки или на групи.

— Можеш ли да си представиш на Прайд да бързаме така? Животът на острова е много по-забавен — отбеляза момичето.

— Изпитваш ли напрежение? — попита той.

— О, не, защото ние сме тук само за малко, на разходка. Между другото, много ми харесва. Толкова е вълнуващо! Имам чувството, че това е мястото, където се случват интересни неща и където животът е пълен с преживявания. Не мога да повярвам, че съм в Ню Йорк.

Той прехвърли ръка през раменете й и я притегли по-близо към себе си.

— Все още ли се страхуваш?

Тя се замисли за минута. През целия си живот бе изпитвала страх от живота отвъд острова. Странно, но сега този страх сякаш се изпари.

— Твоето присъствие ми дава кураж — отговори Съмър.

— Не е само това. Загледай се във всички тези жени. Мислиш ли, че те превъзхождат с нещо?

Тя се замисли за живота си на Прайд и за това, с което се занимаваше.

— Не, не мисля, че ме превъзхождат — заяви неочаквано за самата себе си. — Те вършат своята работа, аз моята. От мрачното им изражение мога да твърдя, че не са особено удовлетворени от това, което правят. Вероятно аз съм по-доволна от живота си.

Точно в този момент, една от преминаващите жени забави ход и върху лицето й се появи замислено изражение. Същото се случи с втора, после и с трета.

— Какво направи? — обърна се към него.

— Просто им прошепнах нещо в ухото.

— Камерън! — намръщи се тя.

— Подшушнах им, че са привлекателни. Толкова са забързани и заети, че вероятно вече са го забравили. Ако някой мъж им го каже, те или не го чуват, или го подминават без внимание.

— Мислиш ли, че са привлекателни?

Камерън я погледна в лицето.

— Привлекателни да, но не толкова, колкото теб. Чиста си като сърна, Съмър.

Тя се засмя.

— Искаш да кажеш „Чиста като сълза“.

— Както и да е, ти си много по-вълнуваща.

Думите му я накараха да се почувства добре. Беше страхотно да се разхожда из Ню Йорк с мъж като него, да има самочувствие и да знае, че с нищо не е по-лоша от останалите. За момента й харесваше да се слее с тълпата и да бъде част от този свят. Но имаше нещо ново, нещо, което още повече я радваше.

Силата.

Тя имаше силата. Бе докосвала Камерън, без дори да протегне ръка. Поне така твърдеше той. Питаше се, дали е истина.

Загледа се в преминаващите хора и си представи, че потупва един мъж по рамото. Той се обърна назад, видя, че няма никой и продължи с учудено изражение.

Съвпадение? Може би отново трябваше да пробва. Избра си друг мъж, облечен екстравагантно с размъкнат панталон, копринена риза и широки тиранти. Представи си как тирантите му изведнъж се разкопчават. В последния момент го изгуби от поглед. Стори й се, че сложи ръка върху тирантите, но не можеше да е напълно сигурна.

Реши да опита трети път. Сега си набеляза един мъж, тип Кевин Костнър, с малко грубо изсечени черти, но с излъчване на чувствителен човек. Беше леко предизвикателен, облечен в тесни джинси, които очертаваха всяка извивка на тялото му. Докато го разглеждаше, той отмина. Съмър се уплаши, че и този път ще пропусне възможността, набра кураж и си представи как прокарва ръка по тесния му, мъжествен задник. Той рязко се обърна и потърси с поглед виновника, но всички минаваха край него, без да му обръщат внимание. Мъжът се изчерви и ядосано продължи по улицата.

— Това е! — похвали я Камерън.

— Направих го! — възкликна тя.

— Можеше да бъдеш малко по-дискретна.

— Исках да съм напълно сигурна.

— Защо не си избра някой по-грозен?

— Нямаше да е забавно.

— Така значи. — Той я притисна към себе си. — Подозирам, че съм събудил в теб секс маниак.

Съмър се засмя. Нямаше нужда да му отговаря, защото той добре знаеше колко го обича. За да го убеди в това спусна ръка в задния джоб на панталона му и го целуна по врата и ухото.

— Няма по-красив от теб.

Очевидно му стана приятно от думите й, защото я прегърна още по-силно.

Продължиха покрай „Плаза“ и по Пето Авеню стигнаха музея на изкуството Метрополитън. След два часа вътре, бяха готови за почивка и влязоха в Сентръл Парк.

Това място, повече от всяко друго в града, й напомни за острова. До този момент бе твърде заета и възторжена, за да се тревожи какво може да се случва на Прайд. Седяха на една от множеството пейки край езерото и мислите й се насочиха към родното й място.

— Не се притеснявай — успокои я той, доловил мислите й. — Всичко е наред. Онзи от „Пийпъл“ може да е там, но няма да получи никаква информация.

— Ами ако някой друг отиде да оглежда мястото докато ни няма?

— Онези тримата няма да посмеят. Уплашихме ги.

— Какво чувстваш, случва ли се нещо лошо? Камерън преплете пръсти с нейните и поклати глава.

— Ние имаме изключителни способности, но не до такава степен. Прайд е твърде далеч.

На лицето му изведнъж се появи усмивка и той посочи към поляната.

— Погледни онова момченце, не е ли сладур? Момченцето не беше на повече от четири години, с руси коси и загоряла от слънцето кожа. Носеше шорти и тениска с образа на костенурката нинджа. Опитваше се да пусне саморъчно направена лодка във водата.

— Няма достатъчно вятър — със съжаление отбеляза тя. — Лодката не може да тръгне. — Малко по-далеч от неговата лодка имаше две по-големи и по-хубави, очевидно купени от магазина и скъпи. Притежателите им също бяха по-добре облечени.

Камерън се облегна и небрежно протегна краката си напред.

— Сигурно ще се състезават — коментира той.

Съмър също мислеше така. Трите момчета стояха на брега и оживено обсъждаха нещо, ръкомахайки. След малко всяко пусна лодката си във водата.

Двете по-тежки веднага набраха преднина, после се забавиха, но слабият вятър все още ги побутваше напред. Момчетата решиха, че малката самоделка не представлява никаква конкуренция, загърбиха притежателя й и с все сили задухаха към платната на собствените си лодки.

Изведнъж малката лодка се заклати на място. Платното се движеше странно — ту се пълнеше в едната посока, ту в другата.

— Какво правиш? — въпросително я погледна Камерън.

— А ти какво правиш?

— Опитвам да задвижа лодката — отговори той.

— Аз също.

— Само че всеки духа от противоположната страна на другия и лодката стои на едно място. Виж какво, ти придържай кила неподвижен, а аз ще направя вятър.

Съмър нямаше нищо против. Най-важното бе малкото момченце да победи. Тя успя да проникне в него. То се различаваше от останалите. Задържа кила, докато Камерън изду платната. Лодката полетя напред и изпревари другите две.

— По-бързо! — подкани го тя.

— Не, ще бъде много очевидно, че нещо не е наред. По-добре да ги води с малка преднина.

Малката лодка достигна отсрещния бряг само с един метър преди останалите две. Децата хукнаха с всички сили към другата страна на езерото. Момчето с русите коси извади своята и я вдигна триумфално във въздуха. След това се отправи към един мъж на пейките, който вероятно беше дядо му. Възрастният човек го прегърна, потупа го по гърба и двамата тръгнаха на някъде.

— Направихме едно добро дело — щастливо се усмихна тя. Но изведнъж усмивката й помръкна. В главата й нахлуха мрачни мисли. Тя носеше детето на Камерън. Никога нямаше да може да го доведе тук, защото той щеше да си замине, а за нея би било невъзможно да дойде сама. А имаше и съвсем малка вероятност, самата тя вече да не е на Земята.

Съвсем малка вероятност разчете мислите й той.

Тя сви рамене.

— Опитвам се да свикна с идеята, но ми трябва време.

— Ти носиш силата, сама се убеди. Вече не можеш да се съмняваш, че си потомка на сайтерън.

— Да, но това, което искаш от мен, е твърде много.

— Искам от теб само да се завърнеш у дома.

— Земята е моят дом — заяви момичето и го погледна умолително. — Независимо от това, колко много си ми разказвал за Сайтерън, все пак тази планета остава чужда за мен. Може да не си ми казал всичко. Свикнала съм с това, което ме заобикаля тук.

— Но не и с Ню Йорк, нали?

— Не. За този град бях гледала само филми. Все пак, въпреки че ми е напълно непознат, разликата не е толкова голяма, колкото ще бъде ако напусна Земята.

— Но ти не би могла да съществуваш тук.

— Откъде да знам, че бих могла да просъществувам и на Сайтерън?

Това бе един от въпросите, които постоянно я измъчваха.

— Можеш да бъдеш сигурна. Нали ще бъдеш с мен. Никога няма да се разделяме. Ще работим заедно, ще отглеждаме децата си, ще се забавляваме. Искам го, Съмър — настоятелно каза той и притисна ръката й към устните си. — Обичам те.

— Аз също те обичам — отговори тя и прокара палец по пълната му горна устна.

— Тогава ела с мен.

— Страхувам се.

— Няма от какво, само трябва да ми се довериш.

— Напълно ти вярвам, но да дойда с теб на друга планета, в друга галактика, ми си струва странно.

Всеки път този разговор свършваше по един и същи начин. Съмър изтъкваше аргументи, които Камерън не можеше да оспори. Сега единственото, което направи, бе да я целуне отново и да я прегърне. После двамата станаха и продължиха пътя си.

Отидоха в центъра „Линкълн“, но там нямаше нищо интересно. Спряха в музея на естествената история, но и там не можаха да се задържат дълго. Накрая решиха да отидат на кино. Купиха си пуканки и влязоха в тъмния салон.

В „Плаза“ правиха любов в джакузито, а след това и в леглото. Страстта им бе магическа. Тя ги свързваше в едно цяло. Образът на русокосото момченце се появи в съзнанието и на двамата и придаде смисъл на любовта им. Детско личице бе това, което най-много я караше да се колебае, как да постъпи.

Камерън бе неспокоен като нея. Предложи да се облекат и да отидат да вечерят на Шесто Авеню. След това взеха такси да „Лаймлайт“ — стара църква, преобразена в дискотека. За съжаление никой от двамата не умееше да танцува.

— Това не е като секса — без да си се учил го правиш по инстинкт — отбеляза Камерън.

Съмър се съгласи с него. Освен това светлините бяха твърде ярки, музиката много сила, а дансингът малък за всички, които искаха да танцуват. Затова си тръгнаха.

— Добре ли си? — попита той, малко след като излязоха. Тръгнаха към „Плаза“, където трябваше да решат каква ще е по-нататък програмата им.

— Мисля, че да — отговори тя. В същия момент усети, че я побиват тръпки.

Той стоеше и наблюдаваше града през прозореца. Косата му, сутринта гладко сресана, сега бе разрошена. Намръщи се и погледна към нея.

— Чувстваш се като пред буря, нали?

Камерън вероятно бе прав, въпреки че можеше да се чувства така заради бурните преживявания през последните няколко часа. Започнаха познатите вибрации в цялото й тяло.

Той й подаде ръка и тръгнаха към асансьора. Веднага щом стигнаха в апартамента, мъжът включи телевизора. Взе дистанционното и се опита да намери по каналите новини. След няколко минути откри това, което търсеше.

— … бързо набира сили в Северния Атлантически океан, на няколкостотин мили от Бермудите — съобщиха в прогнозата за времето. — До този момент все още можем да го определим като тропическа буря, но в следващите няколко часа вероятно ще се разрасне до ураган. Това ще бъде истинско събитие. Ако продължи в посоката, в която се движи в момента, ще мине през островите и ще стигне до Мейн. Корабоплаването ще бъде затруднено.

Камерън я погледна. Очите му бяха същото тъмно синьо, като водата онзи ден, преди две седмици, когато тя почти се удави. Тогава я спаси и промени напълно живота й.

— Значи се връщаме в началото — тихо отбеляза мъжът.