Джузепе Джена
В името на Измаил (78)

Американеца

В седалището на „Вашингтон Куортърли“ — център, свързан с бившите държавни секретари Кисинджър и Бжежински. Разговорът се състоя като в шпионски филм — в една тоалетна. Майкъл Ледийн бе приклекнал, за да провери дали някой не подслушва.

Франческо Пациенца, „Непослушният“

Милано

27 март 2001

16:50

Италианският полицай го бе познал.

Дремеше му.

Всичко беше минало добре. На „Джуриати“ — перфектно. Никакъв проблем с обаждането в управлението, за да съобщи за трупа на детето. Символът на Измаил беше оставен.

Беше се присъединил към останалите от охраната в един часа. Измаил е велик. Да му осигури място в охраната на Кисинджър! Измаил наистина е велик. Между другото, охраната не беше пълна. При атентата в Париж трябва да са загубили някой. Идеално.

Кисинджър. Той нямаше нищо общо с онзи Кисинджър, когото всички познаваха. Косата му, от посивяла, на вълни и намазана с брилянтин, беше станала бяла, почти синкава. Кисинджър бе остарял, обезформил се бе и приличаше на стар бухал.

До утре щеше да е мъртъв. Американеца щеше да свърши тази работа в Милано или във Вила д’Есте. И този път нямаше да стане като в Париж. Той щеше да успее. Той щеше да очисти Кисинджър. Щеше да изпълни желанието на Измаил. Измаил е велик.

Още в ИСПЕС, преди конференцията, на входа бе забелязал в кордона от ченгета италианското петле — онзи, когото бе видял в склада в Пиолтело, онзи, когото бе видял да следи Ребека в Хамбург.

Влязоха.

Никаква следа от Стария. Може би в Брюксел го бяха спрели, може би бяха успели. Разшири ноздри. Искаше Стария! Рано или късно щеше да му падне. Сега не беше моментът. Това беше моментът на Кисинджър.

От доклада бе разбрал, че Кисинджър страдаше от простата. Издържа кратко време. Значи — тоалетната. Беше пресметнал всичко. Беше готов. Планът бе ясен. Беше го премислил много пъти, докато Кисинджър и другите кретени си говореха в галерията — сбирщина от дъртаци и курви. Италиански боклуци!

После бе видял италианското петле. Беше се втренчил в него. Онзи се бе престорил, че все едно няма нищо. Боята и инжекциите в челюстта бяха достатъчни — нямаше да го познае. Пресметна, че в Пиолтело беше с кожена маска и петлето би могло да си спомни само погледа му, но тук той носеше тъмни очила. В Хамбург, под лампата, вероятно би могъл да запомни чертите му. Невъзможно! После си спомни. Типът от Павия, когото Стария беше взел за него. Двойникът го бе спасил от Стария, но го накисваше сега пред италианското петле.

Мамка му!

Кисинджър бе станал. Простатата му не издържаше. Един щастлив удар. Помисли си — сега е моментът. Сега или никога. Защо да отлага за Вила д’Есте. Италианското петле вече се бе насочило към него.

Кисинджър беше слязъл по стълбите. Той се обърна към най-опитния си колега и му каза за италианското петле и че не е сега моментът някой да досажда на Кисинджър. Типът се съгласи. Най-младият колега отвън — да контролира коридора. Пътят беше открит.

Ще очисти Кисинджър. Един поглед на италианското петле. Приближаваше се. Ще очисти и него. Завивайки зад ъгъла към тоалетните, бе дочул бъркотията. Един италианец идваше от коридора, за да провери какво става. Пред тоалетните стояха двама от американските служби — огромни като исполини. Можеха да му послужат. Иззад ъгъла, където бе оставил колегата си да спре италианското петле, долиташе още по-голяма олелия. Идеално! Един от двамата пред тоалетната скочи да види какво става. Идеално…

Кисинджър веднага се пъхна в последната тоалетна в дъното и затвори вратата. Младият колега застана пред нея. Планът беше ясен. Петнайсет секунди, не повече. Един изстрел в челото на колегата. Три изстрела в Кисинджър. Един изстрел в стената, за да имитира престрелка. Един изстрел в собственото си бедро. Своя пистолет в ръката на колегата. Два изстрела в стената с пистолета на колегата. Щеше да каже, че колегата му е стрелял по Кисинджър, че той е стрелял по колегата си и че преди да го повали, колегата му го е прострелял в бедрото. Идеално!

Кисинджър започна да пикае.

Сега!

Сух изстрел в челото. Колегата се строполи.

Три секунди.

Четири.

Озова се пред кабината, в която беше Кисинджър. Протегна ръка.

Пет секунди.

Вратата на тоалетната се отвори. Автоматично се обърна и насочи пистолета. Насочиха пистолет и срещу него.

Беше типът, който стоеше пред тоалетната.

Не беше го познал.

Лудост! Беше друг човек.

Беше Стария.

Започнаха бавно да се въртят, насочили пистолетите си един срещу друг.

Чуха външната врата да се блъска, но не се обърнаха.

Държаха насочени пистолетите си и се дебнеха.

Вратата на мъжката тоалетна се отвори. С крайчеца на окото си видя, че беше италианското петле.

Още не беше краят. Можеше да се измъкне.