Джузепе Джена
В името на Измаил (77)

Инспектор Гуидо Лопес

Било е както със снимките на умрелите, си каза, когато гледаше натам.

Било е неволно, както когато гледаш секс с умрели.

Карло Лукарели, „Ден след ден“

Милано

27 март 2001

16:20

Кисинджър мълчеше. Буш-старши правеше дует с Горбачов. Конференцията всъщност бе дело на шест плужека, които си говореха за доброто старо време. Ливан. Международната криза. Разведряването. Берлин. Други простотии. Или не. Говореха за друго, но Лопес не схващаше. Говореха за новия тип равновесие. В галерията се обсъждаше италианската политика и финанси и новите заповеди, на които да се подчиняват.

В ложата седяха отпуснато, в галерията — нащрек. Наоколо се усещаше трескавост. В залата се разпореждаха американците и службите. И Лопес. Непрекъснато движение на цивилни полицаи. Изправени, от двете страни на ложата, стояха бодигардовете на силните.

Лопес шареше с поглед: ложата, галерията, полицаите. Не спираше нито за миг. Продължаваше да влиза и излиза. Коридорът с четирите му начупени страни. Всичко бе спокойно. Пред тоалетната стояха двама американски полицаи. Единият млад, другият — не толкова. И двамата му се сториха като колоси. Говореха си. Американците лесно се познаваха — те и вътре носеха слънчеви очила. Лопес знаеше какво представляват тези очила — те имаха спектроскопични стъкла с ултравиолетови лъчи, за да виждат всичко. Двамата американци пред тоалетната не пропуснаха да отбележат как той много бързо пое към главната врата на залата.

Вътре Джордж Буш-старши говореше за сина си.

Една реплика към Горби, смехът на Горби и хората от галерията, всички залепени за интерфона заради симултанния превод, с изключение на онези от първия ред.

Перес де Куеляр: разкъсван от болестта си на живо.

Карлсон: манекен на „Летърман Шоу“.

Солана: единственият сериозен.

Кисинджър: най-внимателният, най-отегченият.

Един старец от галерията кихна. Всички очи се вторачиха в него. Фалшива тревога. Американците се усмихнаха. Хората от италианските служби бяха по-отпуснати.

Покрай стените отстрани на ложата бодигардовете бдяха. Стоманеносиви костюми, обичайните ултравиолетови очила. Двайсетина души.

Канеше се отново да излезе в коридора, когато го спря едно странно усещане. Върна се на мястото, от което можеше да наблюдава бодигардовете отляво на ложата. Десетина мълчаливи мъже със скръстени ръце и слушалки. Един от тях. Висок. Лице, което му напомняше на някого. Въпреки това не можеше да го разпознае. Никой от тях не беше италианец. Бодигардовете на Горби бяха американци, като онези на Кисинджър, Буш и Перес. Карлсон си бе довел хора от Швеция. За Солана — агенти от НАТО.

Мъжът, третият отляво. Гледаше в отсрещната стена. Невъзможно беше да засечеш погледа му, брониран зад УВ очилата. Широката му челюст ритмично се издуваше. Може би някаква бегла прилика с някого. Може би с Вунцам. Но Вунцам беше рус, а този тип беше тъмен. Странно усещане. Очевидно фалшиво подозрение.

Излезе в коридора.

От неговите агенти — никакъв проблем. Чу се със Сантовито и с Калиманн. Всичко беше спокойно. Провери двамата американци пред тоалетната. Младият се усмихваше, по-възрастният — също. Беше преминал петдесетте. Какво правеше такъв като него тук, да пази тоалетна? Реши да ги кръсти „Блус Брадърс“.

Отново се върна в конгресната зала.

Не можеше да откъсне очи от бодигарда на Кисинджър. Американско лице. Виждаше го как яде сандвичи „Биг мак“. Непроницаем зад тъмните очила. Лопес долови погледа на този тип върху себе си. Мраз. Напрежение. Къде го бе виждал вече? Реши да отиде до Сантовито и да попита за имената на охраната. Но може би бе само погрешно впечатление. Просто напрежението му играеше лоши шеги.

Тогава в ложата се изправи Хенри Кисинджър.

Вероятно се налагаше да отиде до тоалетната. Бодигардовете се прегрупираха. Лопес не откъсваше очи от своя бодигард, който също се бе втренчил право в него.

Хенри Кисинджър вече слизаше по стъпалата.

Бодигардът беше част от ескорта на Кисинджър. Той тръгна заедно с двама колеги. Щяха да излязат през страничната врата на ложата.

Това лице. Тази походка…

Бодигардът на Кисинджър се обърна. Очи в очи с Лопес. Приближи се до своя колега. Две думи. Колегата се обърна и погледна Лопес. Пребледнял, Лопес се приближи. Напрежение. Колегата на бодигарда на Кисинджър застана неподвижен — гледаше Лопес. Кисинджър вървеше с другите двама бодигардове. Лопес напредваше отстрани.

Кисинджър вече излизаше през вратата, обръщайки гръб на залата. Вляво от него скочи един от тримата от охраната, за да провери коридора и даде път на Кисинджър. Човекът на Лопес остана за миг на прага, като покриваше гърба на Кисинджър. Обърна се и погледна Лопес.

Тогава Лопес го позна.

Беше мъжът от мерцедеса, онзи, който беше ликвидирал Ребека. Същият, който приличаше на Терцани. Беше дегизиран, но беше той.

Това беше човекът на Измаил.

Придвижи се бързо и тихо. Двайсет секунди след Кисинджър. Навън, в коридора, видя Кисинджър в гръб, отстрани с един бодигард и с човека на Измаил. Онзи се обърна и го видя.

Между него и Лопес беше третият бодигард, онзи, с когото бе говорил човекът на Измаил. Онзи, който го бе погледнал.

Изпречи се пред Лопес и го спря.

Кисинджър тъкмо завиваше зад ъгъла, към тоалетната.

Всичко трая само миг. Зад гърба на Лопес бе неговият полицай. В дъното на коридора — друг полицай. Лопес показа картата си на бодигарда на Кисинджър, който държеше ръка на гърдите му и не го пускаше да мине. Лопес се обърна към своя човек:

— Белезници на тоя тъпанар! Отведете го!

Онзи се подчини. Беше пристигнал и другият човек на Лопес.

— Отстранете го! — извика Лопес.

Други агенти наизлязоха от залата. Настана пълна бъркотия. Хората на Лопес се нахвърлиха на бодигарда на Кисинджър. Американците се намесиха, хора от службите — също.

Лопес се измъкна.

Неговите хора, американците и охраната на Кисинджър се вкопчиха един в друг.

Лопес бързо тръгна към ъгъла и зави към тоалетната.

Натъкна се на един от двамата, охраняващи тоалетната — по-младия, който тичаше към мелето зад Лопес.

Тоалетната бе заветната цел.

Пред нея нямаше никой.

Блъсна вратата с рамо и влезе. Едно помещение. Слаба светлина. Две широки врати. Мъже. Жени. Втурна се към мъжката тоалетна.

Влезе.

И тогава го видя.