Джузепе Джена
В името на Измаил (76)

Инспектор Давид Монторси

Аз съм невидимо чудовище, неспособно да обича.

Чък Паланюк, „Невидими чудовища“

Рим

9 февруари 1966

15:20

Рим, площад „Парламент“. След четири години обучение и помощ, първата индивидуална операция. Целта: да се сдобие с документи, които трябваше да бъдат измъкнати от кабинета на депутата М.Р. — социалист, загадъчна личност от новите левоцентристи. Шейсет и две годишен, съветник на Нени по американските въпроси. Висок, прошарен, внушителен. Монторси го видя да излиза от задната врата на Монтечиторио и да върви обкръжен от антуража си по широката площадка, оградена от колите на служителите на Камарата на представителите, към ресторантчето зад площад „Испания“. Всичко при него беше рутинно — преди 16:30 нямаше да се върне.

Монторси стоеше на ъгъла с улица „Дел Корсо“. Депутатът и хората му минаха покрай него, но той не обърна внимание на никого. Гледаше алфата, паркирана от външната дясна страна на площадката, готова да потегли без никакви пречки.

От алфата излезе мъж. Монторси се премести. Мъжът извади пропуск за свободен достъп в камарата и изкачи бързо широките стъпала. Монторси влезе в лабиринта от коли на паркинга вляво. Видя мъжа да влиза, след като показа пропуска.

Движи се по усет, разчита на инстинкт. Уроците от теоретичния курс вибрираха във въздуха, очите му бяха отворени към площада, осветен от зимното слънце. Усети застоялия мирис на отразената топлина от двигателите на колите. Безброй часове на обучение по теория на възприемането, на предпазването, на стандартно и свръхстандартно поведение — ураган от инструкции.

„Ако целта е да се убие, убий миг след като си помислил“. Мисли!

„Заповеди, внезапно подкрепление, нови, неочаквани обстоятелства“. Мисли!

„Дръж се като растение, реагирай като животно“. Мисли!

Монторси се отклони на зигзаг между колите, към алфата, от която бе излязъл мъжът. Виждаше шофьора на волана. Този път хората на Измаил действаха по двойки. На мъжа, проникнал в Монтечиторио, щяха да му трябват петнайсет минути да измъкне документите от кабинета на М.Р. и да се върне до алфата. Шофьорът бе забол поглед в таблото на колата, не внимаваше.

„Наказвай непоколебимо невниманието. Ти разчиташ на проявите на невнимание, дишаш чрез чуждото невнимание. Когато целта се отклони, влез в ъгъла на отклонението. Дръж се като машина“. Не мисли.

Виденията с Маура не избледняваха. Маура никога нямаше да се стопи. Това беше втори инстинкт, вечно желание, диапазонът на всички желания.

„Ти живееш благодарение на скрити метаморфози. Само ти познаваш метаморфозите, към които вървиш. Практикувай ги с постоянство, внимание и упоритост. Ние не познаваме твоите метаморфози. Не можем да ти помогнем. Не можем да ти помогнем!“

Маура се връщаше и извън съня. „Бдителността е всичко“. Маура бдеше над него. Той бдеше над Маура. Взаимно се надушваха, понякога дори без да се усетят, от далечни, промъкнали се разстояния. Околни, паралелни състояния на живот.

Една врата шумно се блъсна зад Монторси. Някой идваше. Човешки действия, които винаги имат причина. Приготви се да пресметне — можеше да е третият човек на Измаил.

„Открий причините. Разкриването на причините се осъществява благодарение на невниманието на другия. Често ще се налага да не спазваш правилата, за да отклониш причините, които те следват като пълзяща следа от животинска миризма. Твоята миризма. Подуши миризмата на другите!“

„Ако си на оживен площад, наблюдавай погледите от витрините. Който не те гледа, те следи. Ако няма витрини, потърси чешма, наведи се да пиеш с неравни глътки и докато се навеждаш, наблюдавай срещуположния ъгъл на онзи, над който си се навел. Смени тротоара. След сто метра контактът се загубва. Освен ако това не е единственият възможен преход“.

Един мъж се приближаваше. Монторси стисна пистолета в джоба си. Заглушителят беше монтиран. Мъжът беше зад гърба му. Монторси внезапно се обърна. Мъжът сви към стълбите към входа за камарата. Монторси отново погледна алфата. Беше празна, шофьорът бе изчезнал.

„Телефонно засичане. Ако усетиш много близко двойно кликване, значи те следят. Ако връзката остане неизменно същата след двойното кликване, записват с магнетофон. Разговорите да бъдат под две минути, за да не се допуска откриване на апарата, от който се обаждаш. Ако гласовете се чуват като при ехо в стая, някой слуша на ухо. Открий в мебелите на местата, в които пребиваваш, кухините за бръмбари. Вкарай безшумно масло в тях. Бръмбарът леко ще припука. Бъди внимателен. Бъди внимателен!“

Шофьорът бе слязъл да изпуши една цигара. Монторси пресметна. На него му беше нужно той да е в колата. Щеше да го убие в колата. Ако останеше вън от колата, операцията се прекратяваше, трябваше да се промени планът. Инстинктивно се обърна към своята алфа в левия ъгъл на паркинга. Ако операцията не беше на площад „Парламент“, щеше да следи двамата агенти на Измаил и щеше да импровизира по време на седенето. Шофьорът пушеше и гледаше в земята.

„Мускулите са твърди, напрегнати. Рамото боли. Храни се с всякакви вещества, но не с мечти. Не мечтай — подозирай, различно е. Ако операцията е сложна и предвиждаш евентуален провал, вземи доза от 10 мг антипсихотик, за да объркаш серума на истината“.

„Действай, вслушан в потока адреналин. Очилата са опасни. Понякога една ярка дреха може да те обърка. Извикай в себе си като библейски псалми основните принципи на мимикрията“.

Шофьорът смачка с ток цигарата и влезе отново в алфата. Монторси тръгна.

„Четири години обучение. Непредвидени нощни сборове. Предвиждай всичко! Една година нощни полети, приземявания на измислени летища, с качулки на замаяните глави във военни еталони по разбити полски пътища. Свързвай се с анонимните гласове по уоки-токито. Не мисли, че те са ти приятели. Нито пък мисли, че те лъжат. Не мисли!“

Монторси беше на два метра от алфата. Човекът на Измаил, който влезе в Монтечиторио, още го нямаше. Втренченото лице на мъжа на волана на алфата беше безизразно. Монторси почука, посочвайки колата вляво от алфата, като му каза, че трябва да излезе. Човекът на Измаил свали стъклото. Всичко стана бързо. Пистолетът пусна един тих изстрел в лявото му слепоочие. Малко кръв. Мъжът клюмна на волана. Монторси го нагласи на облегалката сякаш спеше. Отвори вратата и затвори прозореца. Да, приличаше на заспал.

„Маскирай се. Не бъди себе си. Вътрешността ти да бъде външност. Външността ти да бъде вътрешност“.

„Действай сякаш не си човек. Ти не си човек. Прикрий най-съкровените си мисли. Дори и в случайните разговори не изразявай желания. Не се позовавай на себе си. Говори винаги за друго, за другите. Накарай ги да говорят. Ако стоят на два метра от теб, значи са безразлични. Ако зеницата на лявото се смалява или проблясва, значи те лъже. Прекалените проблясвания са предназначени да запълват паузите, тялото запълва смущението или временните паузи. Устата се свива. Несъзнателно се прави кратък тик, който се забравя веднага след това. Прави съзнателно прекалени проблясвания. Те създават сигурност у другия. Той не знае, че това е стратегия“.

Човекът на Измаил излезе бързо от вратата с тънка папка в ръка, слезе по стъпалата право към алфата, премина паркинга и приближи до колата, за да отвори дясната врата.

„Научавай. Научавай. Запаметявай, за да забравяш. Възприемай под себе си по-елементарни личностни нива на реакция“.

Човекът на Измаил отвори вратата, видя партньора си заспал на облегалката, пипна го, разбра всичко и рязко се обърна. Ала беше много късно.

„Яж бавно. Спи малко. Въздържай се. Хомосексуалист ли си? Комунист ли си? Фашист ли си? Католик ли си? Изпълняваш ли всички ритуали? Който и да е твоят бог, той е скапан“.

Маура прави муцунки на умрелите. Маура се е вмирисала, червеите са я изяли. Маура не е умряла и се чука с друг, пъшка от кеф, докато някой й го вкарва, разтваря й задника, ето така и…

„Дъвчи всичко. Преглъщай лайната. Преглъщай бисмута. Трай си. Не реагирай“.

Маура е курва. Маура никога не е съществувала. Счупи ти се оная работа с Маура, добре направиха, че я пречукаха. Ходи си го начукай, Монторси. Ти си нищо. Нищо си. Едно нищо.

„Преглъщай. Преглъщай големите лъжици гадни лайна“.

Монторси караше алфата към едно сметище след детелината на околовръстния път. Двата трупа изглеждаха като заспали на задната седалка. Беше принудил човека на Измаил да се качи вътре и беше стрелял в челото му. Кадифеният изстрел през заглушителя заприлича на полъх от горещ въздух. После се бе захванал с шофьора. Беше го измъкнал от колата и бе го прегърнал сякаш на онзи му беше зле. Беше го сложил седнал отзад. Никой не бе видял нищо. Ключовете бяха пъхнати в таблото. Папката с измъкнатите документи на М.Р. бе оставена на седалката до Монторси. Оставаше малко до сметището.

Изхвърли телата в двата полуръждясали контейнера, които му бяха посочили. Извади от левия си джоб ръкавиците. Бяха му казали, че киселината може да пръсне. Според инструкциите, зад контейнерите намери другите съдове с киселина. Бяха от три литра, лесни за вдигане. Напълни контейнерите почти до ръба и ги затвори.

Върна се до алфата. Запали огън от дървени касетки за плодове и зеленчуци. Свали си ръкавиците и ги хвърли в огъня.

Изкачи се до черния път. Някакво куче вълча порода, вързано за верига, лаеше отдалече срещу него.