Джузепе Джена
В името на Измаил (60)

Американеца

Шум от счупено стъкло, после — експлозия като от запалителна бомба.

Вхуууф!

Кен Фолет, „Игленото ухо“

Неизвестно място

26 март 2001

03:40

Кръвта на Ребека бе пръснала по ръкава на сакото му и бе засъхнала. Една малка, кафява ивица, която го притесняваше, докато караше. Американеца се прозя, за да отслаби напрежението. Вече дни наред не бе спал достатъчно. Сънят му бе нарушен. Появяваше се отново треперенето на ръцете, усещаше признаците му. Потърси в джоба опаковката бензодиазепин и глътна едно хапче. Иначе сънят щеше да го обори, а той трябваше да кара. Погледна се в огледалото — едно плашещо лице. В Брюксел щеше да предаде детето и можеше да си почине няколко часа, преди да вземе обратно малкия труп и да се върне в Милано. Измаил го бе повикал и той бе отговорил.

Караше с 210 километра в час към Брюксел. Беше изоставил рено еспасата в едно село, чието име дори не помнеше. Беше излязъл от магистралата, защото знаеше, че колата, открадната от авто грила, може да бъде блокирана по границите, а и автопатрулите също можеха да бъдат информирани. По-добре да я смени. В края на едно село, насред черно поле, бе мярнал едно ауди на изолиран паркинг. Имаше и други коли, но почти всички бяха малолитражни и не му вършеха работа. Той имаше нужда от бърза кола и от голям багажник. Оставаха само три ампули от инжекциите на детето. Трябваше да стигне до Брюксел по обяд. Детска игра беше за него да изключи алармата, да отвори багажника, да сложи детето вътре и да потегли. За грабежа щеше да бъде съобщено чак на другата сутрин и щеше да е трудно да открият веднага рено еспасата. До границата нямаше да има проблеми.

Ребека се бе оказала идиотка, дори не бе дама. Инструкциите, които му бяха дали от самото начало, се отнасяха за защитения й мобилен телефон. Грешка. Сериозна грешка. Измаил е велик, но хората му са дилетанти. Трябваше да се срещнат за размяната на детето на „Нелщрасе“, после тя трябваше да се погрижи за останалото — да закара детето до Брюксел според разпорежданията и да го върне в Милано направо на него, за да бъде погребано. Това бяха заповедите на Измаил. Да бъде погребано преди Чернобио. Измаил можеше да разчита на него. В Чернобио той няма да се провали както се бяха провалили в Париж. Това беше сложен, но съвършен механизъм. Измаил е велик.

По едно време се усъмни, че следят Ребека. В инструкциите беше сложил адреса на шведката, с която „да се влиза във връзка само в случай на тежки извънредни обстоятелства“. Американеца се усмихна. Беше спрял пред хотел „Форбах“, за да провери дали не я следят. Следяха я. Бе видял италианския инспектор да пуши и да говори по мобилния си телефон от другата страна на улицата, пред „Форбах“. Той не излезе изобщо от колата. Беше инжектирал дозата на детето — то щеше да спи с часове, а после с него щеше да се занимае Ребека. Не можеше да разбере как италианският инспектор бе успял да стигне до Хамбург и до Ребека. Сети се за Стария. Може би Стария беше подал следата на италианския тип. Американеца очакваше в Хамбург да намери Стария, а не италианското петле. Беше готов да очисти Стария направо там, за да му се махне от главата, предвид Чернобио. Трябваше да бъде много внимателен. Стария можеше да развали всичко. Беше бесен, че не го е елиминирал в Милано. Такива грешки не се правят. Професионалистите не правят грешки. През цялото му гадно съществуване с него бяха правили само едно — обучавали го бяха да не прави грешки. Скапан старец!

Беше чакал с часове, държейки под око „Форбах“ и колата на полицаите. По едно време от „Форбах“ Ребека бе излязла и той бе запалил колата. Тъкмо излизаше от паркинга, когато от цивилната полицейска кола излезе един — не, италианецът — и тръгна да я следи. Колата остана на място. Американеца не знаеше какво да предприеме. Помисли си, че ще я арестуват — това щеше да е краят. Затова не вярваше на фусти. Ребека със сигурност щеше да проговори. Пресметна времето. Трябваше веднага да замине за Брюксел, надявайки се, че службите и властите няма да го погнат, преди да вземе отново детето и да го погребе в Милано. Но не стана така. Ребека се напъха в един пъб на ъгъла. Пет минути по-късно се върна. Същото направи и полицаят, който я следеше.

Беше чакал до 21:20. Ребека бе излязла, бе взела колата и бе заминала доста по-рано. Колата на италианския полицай я следеше. Американеца караше зад неговата кола. Ребека бягаше здраво. Той се надяваше, че си дава сметка, че я следят. Беше трудно — трафикът бе на вълни. Двамата полицаи не си и представяха, че те самите са следени. Мислеше трескаво. Най-после Ребека пое по моста. Отиваше към „Нелщрасе“. Беше решил да я остави и бе минал напряко, две улици зад „Нелщрасе“, за да ги изпревари. Беше пресметнал: двама полицаи без подкрепление. Той и Ребека не бяха споменавали „Нелщрасе“. Увери се, че няма полиция, цивилни агенти и телекамери. Трябваше само да отложи предаването на детето на Ребека. Щеше да я вземе със себе си в колата. После щеше да има грижата за нея. И двамата полицаи щеше да подреди, нямаше проблем.

Тръгна с пълна газ. Цели две преки чак до максимума на газта, с яко свирещи гуми. „Нелщрасе“. Колата на италианеца беше паркирана. Според инструкциите Ребека стоеше под лампата. Слезе и й каза да се прави на спокойна, защото я следят. Каза й още да се държи нормално. Ребека му се довери. Показа й детето — унесено, с разнасящ се полъх на наакано и напикано. Лежеше в багажника. Ребека го погледна, попита го какво трябва да правят — беше в паника. Каза й да се качи в мерцедеса. Качиха се. Той отново потегли със свирещи гуми.

Трябваше да се отърве от полицаите и да смени колата.

Когато спря на стопа и видя колата на италианеца, който се опитваше да навакса и даваше газ до дупка, включи на задна. Младокът на волана беше глупак. Прекалено много газ даваше, губеше контрол. Колата на полицаите беше близо до редицата паркирани коли. В последния момент успя да види, че онзи на волана е загубил съзнание.

Вече имаше достатъчно време да смени колата.

На авто грила провери рено еспасата. Повреди централното заключване. Преди да премести детето, стреля. Два пъти. Ребека нямаше време да реагира. Тя знаеше много и беше тъпа. А освен това беше изпаднала в паника. Щеше той лично да предаде детето в Брюксел и лично да го върне в Милано.

Обърна главата й и я нагласи като че ли спи.

Почисти прозореца, държейки под око рено еспасата отстрани. Кръвта бе пръснала и бе изцапала ръкава на сакото му.