Джузепе Джена
В името на Измаил (57)

Инспектор Гуидо Лопес

Лисиците си имат техните дупки, а синът човешки…

Греъм Грийн, „Продава се пистолет“

Хамбург

25 март 2001

20:20

От часове стояха на едно място в колата срещу хотел „Форбах“. Лопес и Хохенфелдер бяха разменили само няколко думи. Тежко бе да седиш в компанията на глупак. Лопес на два пъти бе излизал на улицата да отмори и да изпуши една-две треви. Лаура Пенсанти беше се изсмяла по телефона. Не бяха говорили за Измаил. Нито за садо-мазо канала. Не беше й казал, че е в Хамбург. Беше я попитал иска ли да се срещнат. Тя го бе накарала да повтори. Беше му казала да го повтори бавно. Той бе повторил въпроса си бавно, с усмивка. Тя го бе попитала усмихва ли се, а той бе замълчал. Тогава му беше казала:

— А сега ми го повтори бавно. И без да се усмихваш.

Той се бе подчинил. Тя се бе изсмяла. Щяла да си помисли. Бяха си поговорили още малко. После тя се бе сбогувала, припомняйки му онова, което той искаше да му чуе.

— Би искал да ме попиташ, нали? Би искал да ти говоря още за снощи, нали?

Тогава Хохенфелдер се бе подал през прозореца на колата, бе му направил знак и той набързо бе приключил с Лаура. Вунцам беше на радиостанцията. Всичко било готово. От осем нататък щели да завардят цялата зона на док 11. Две групи цивилни полицаи чакали наблизо и контролирали камионите. Други двама били засекли Люба и го следели. Ребека била в хотел „Форбах“. Никакво телефонно обаждане. Може би спяла. Може би работела. С Вунцам щели да се чуят по-късно. Щом се появяла шведката, Лопес и Хохенфелдер трябвало да се обадят.

20:40 часа. Нищо.

20:50 часа. Движение във фоайето на „Форбах“.

20:55 часа. Ребека.

Вървеше бързо. Не взе колата си. Хохенфелдер слезе, Лопес остана в колата. Помисли си за коката, която пласьорът Клам бе оставил в „Пал“, пиано барът на ъгъла, на сто метра от „Форбах“. Това бе едно от обажданията, засечени по мобилния телефон на Ребека. Бяха минали бавно пред широките витрини на „Пал“, когато пристигнаха следобеда. На пианото имаше едно лице с абсурдна прическа на букли, облечено с широк син смокинг. Иначе заведението изглеждаше като много други пъбове. От колата Лопес бе видял да влиза и излиза кой ли не. Съгледа Ребека — спокойна, на петдесет метра пред Хохенфелдер. Той влезе в „Пал“ няколко минути след нея. Не след дълго излезе. Спря на ъгъла. Ребека също се появи. Никаква торбичка, никакъв пакет. Ако беше взела нещо, то сигурно беше в чантата й. Посока „Форбах“. Хохенфелдер се спря на ъгъла. Ребека се върна в хотела. Всичко на всичко десет минути. В колата Хохенфелдер каза, че тя е слязла да вземе коката. Никакъв проблем.

21:10 часа. Припукване по радиостанцията — Ребека телефонираше. Отговори някакъв мъж на немски. Хохенфелдер внимаваше и си записваше. Беше Клам, Ребека въодушевено благодари за доставката. Вече си бе смръкнала. Ребека и мъжът си казаха дочуване.

21:20 часа. Пак Ребека. Този път държеше в ръка ключове от кола. Отвори вратата на едно БМВ. Хохенфелдер съобщи по радиостанцията, че тръгва. Даде й не повече от трийсет метра преднина.

Адът започваше.

Трафикът се разреждаше. Ребека караше нервно. Хохенфелдер едва успяваше да кара зад нея, без тя да го забележи. До срещата на док 11 оставаше половин час. Лопес опита да се свърже по радиото с Вунцам. Всички бяха заели позиция. Агентите, които преследваха Люба, се бяха присъединили към другите на пристанището. Люба се бе пъхнал в един пристанищен бар близо до док 13. От човека, който трябваше да достави децата — ни следа. Ребека даде газ. Лопес не откъсваше очи от БМВ-то. „Ротербаум“. Ново ускоряване по „Мителвег“. Завой по „Кенедибрюке“. Отдясно — светлини по витрините, никакви минувачи, малко коли. Отляво — черна вода, огромният речен залив, един широк завой. „Аденауералее“. После пак завой. Нов завой — надясно. Спрели в трафика на „Шпалдингщрасе“. Хохенфелдер каза, че не разбира. Ребека ненужно удължаваше пътя към док 11. Лопес попита да предупреди ли Вунцам. Хохенфелдер каза да изчакат — може би Ребека се опитваше да се подсигури, обърквайки маршрута с предпазна цел. „Оберхафен“. Внезапно пред тях изникна огромен мост над един проток. Бавна опашка се бе наредила, а фаровете на отсрещните коли досадно блестяха. Водата от моста изглеждаше черна, практически невидима. Отново в града, в южния сектор. „Молдхауфен“. „Клайнер Гласброок“. Нов завой. Лабиринт от улици. „Аслащрасе“. Хохенфелдер клатеше глава. Включи радиостанцията. Заговори бързо на немски, Лопес не разбираше нищо. Когато приключи разговора, каза, че е предупредил Вунцам, че Ребека още обикаля около зоната на „Амингщрасе“. Бяха далече от док 11.

21:53 часа. Вдясно още беше тъмната вода. Улиците отляво също бяха тъмни. Отвъд „Фарканал“. Далеч от реката, вляво — „Щайнвердер“. Остър завой наляво — „Нехлщрасе“. Ребека спря колата. Слезе. Остана права в студа да пуши до колата. Лопес и Хохенфелдер бяха спрели на четирийсет — петдесет метра. Хохенфелдер повика Вунцам — Люба се беше раздвижил. Беше срещнал група моряци, вероятно от Близкия изток. Бяха излезли от пристанищния бар и се бяха отправили към док 11. Чакаха там. Бяха изнервени и непрекъснато гледаха колко е часът.

21:58 часа. Син мерцедес с огромна скорост задмина колата на Лопес и Хохенфелдер и спря със съскащи гуми до лампата. Ребека захвърли цигарата. Наведе се към прозореца на шофьора и той се отвори. Показа се един мъж. Тогава Лопес го позна. Хохенфелдер видя как Лопес пребледнява. Лопес стоеше с полуотворена уста.

От мерцедеса бе излязъл мъжът, убит на улица „Падуа“.

Той беше. Беше почти същият като него. Лопес бе го видял мъртъв, посинял и бял на масата в моргата на лабораторията. Дъхът му секна. Хохенфелдер го загледа втренчено, после се втренчи в мъжа, който стискаше ръката на Ребека и нещо й говореше. После двойникът на мъртвеца от улица „Падуа“ застана точно под светлинното око на лампата и се оглежда. Ребека го последва към багажника. Мъжът го отвори. Погледнаха вътре, обръщайки гръб на Лопес и Хехенфелдер. Мъжът затвори капака. Ребека заговори. Явно бързаха.

Мъжът седна зад волана на мерцедеса, Ребека се качи до него. Колата потегли светкавично. Хохенфелдер с мъка излезе на шосето. Бяха загубили поне сто метра. Хохенфелдер даде газ до дупка. Лопес се свърза с Вунцам. Беше 22:07 часа. Вунцам каза, че Люба и другите още чакали на док 11 и ставали все по-нервни. Може би имаше някакво закъснение. Лопес каза на Вунцам за двойника на убития мъж на улица „Падуа“. Каза, че „малкият пакет“ не е бил предаден. Вероятно шведката и куриерът се насочваха към док 11.

Но не стана така.

Посоката беше „Травехафен“. Ръждясали товарни кораби, фосфоресциращи в нощта като хилядолетни метални останки, като замъци върху водата, стояха в очакване. Откъм страната на Лопес се надигаше солена влага, която замъгляваше стъклата. Хохенфелдер отново заклати глава. Каза, че се опитвали да излязат от Хамбург. Лопес повика Вунцам — Ребека и непознатият не се движеха към док 11. Вунцам побесня. Бяха ги прецакали. Поиска да говори с Хохенфелдер. Не трябваше да ги изгубват. Каза, че щял да разпореди блокади по околовръстния път. Попита в кой сектор се намират. Мерцедесът беше на около стотина метра преди тях, щяха да го настигнат на първия светофар или стоп. Вунцам каза, че няма време — прекъсва връзката и нарежда да арестуват Люба и другите. Мерцедесът бе спрял на един стоп. Настигаха го.

Тогава непознатият даде на заден ход.

Хохенфелдер не успя да спре навреме, рязко завъртя волана и се удариха с дясната страна в паркиралите коли. Един дълъг, протяжно болезнен миг. Лопес се озова с колене под таблото, Хохенфелдер си удари лявото слепоочие в прозореца. Лопес видя Ребека да го гледа на нивото на седалката и извади пистолета си. Мерцедесът мълниеносно потегли и Лопес не успя да стреля, Хохенфелдер помръдваше конвулсивно на седалката — явно губеше кръв. Когато в предното стъкло се появи силуетът на мерцедеса, Лопес се прицели в гумите. После си помисли за онова, което Ребека и мъжът гледаха в багажника, и се спря.

Беше разбрал. В багажника на мерцедеса бяха скрили детето от оргията в Милано. Мъжът, когото бе видял, беше същият, когото бе срещнал маскиран на садо-мазо сбирката.

Всичко течеше едновременно бавно и бързо. Радиостанцията не ставаше за нищо. Хохенфелдер не идваше в съзнание. Продължаваше да кърви. Прозорецът от страната на Лопес беше блокиран от колите, в които се бяха блъснали. Лопес трябваше да прескочи Хохенфелдер. Въпреки студа по балконите се показаха хора и дойдоха да им помогнат. Лопес поиска мобилен телефон, провери номера и позвъни. Вунцам беше арестувал Люба и другите и разполагаше блокадите. Лопес поиска линейка. Вунцам изпсува или нещо такова. Лопес знаеше, че е много късно.

В 23:40 часа извън Хамбург намериха мерцедеса. На мястото до шофьора беше трупът на Ребека, с пробито чело.