Джузепе Джена
В името на Измаил (56)

Инспектор Давид Монторси

Ти играеш неговата игра. Точно това е ситуацията, която желае неговата престъпна природа.

Филип Рот, „Операция Шайлок“

Милано

28 октомври 1962

16:10

С ръце, целите оплескани с мастило от червено-черната лента, Монторси употреби два часа да разшифрова думите, натракани на пишещата машина на Фольезе.

Той разви цялата лента, чак до началото, където беше девствено чиста. Започна с несвързани помежду си букви. Очевидно интервалите не се отбелязваха по лентата, затова той правеше допълнително усилие да отделя думите една от друга. Прави откъси, морзови символи от близкото минало, запечатани с неравномерни удари. Буквите се множаха. Една гласна, качена върху друга, го караше да губи много време. Потеше се под лампата поради трудността и прекалената горещина от радиатора. Същински хоризонтален поток от букви, който не можеше да разбере, ограничаваше се само да ги записва на белия лист. Интервалите между думите щеше да вкара впоследствие. Трябваше да запази очертанията на буквите, като вдига лентата срещу светлината. Успяваше да ги отгатне по червените отпечатъци по дължината на черната, пазеща тайната си засега. Едно изумително множене на езика върху една неразгадаема повърхност. Струваше му се, че някакъв мъртвец му говори по чернилката на лентата — една типтология^[1], произхождаща и насочена към тукашния свят, която опияняваше Монторси. Нямаше край. Развиваше и развиваше лентата. Началото сякаш бе неимоверно отдалечено…

Край. Отдели думите една от друга, поставяйки интервалите с едно непрестанно заекване, което бе възпроизвел върху листа. Докато отделяше думите, не схващаше смисъла. После прочете написаното.

Център.

Беше идентифицирал два откъса. Първият очевидно беше част от досието на Измаил, което Фольезе бе изпратил на „Джорно“. Беше непълно. Журналистът го бе започнал и после бе сменил лентата. Можеше да се прочете само заключението.

(…) община Ногароле, провинция Верона. В американската база се предвижда създаването на централа на разузнавателния корпус, който е на подчинение на структурите на ЦРУ или на НАСА, поне що се отнася до оперативността на ядрото. Задачите на този разузнавателен корпус се състоят основно в следното:

— контрол на територията, подкрепяща вече съществуващи групи, с цел да се противопоставя на съветското разузнаване в Италия;

— съставяне на голям архив от имена около ръководните кръгове на Комунистическата партия;

— намеса на висше институционално ниво, за да бъде дестабилизирана страната в случай на изборен успех на Италианската комунистическа партия;

— обучение — програмирано — на контингенти от доброволци, които да бъдат използвани в евентуални терористични акции;

— закрила на висши американски личности, намиращи се в Италия;

— отклоняване на разследванията на корпуса на карабинерите и италианската полиция;

— инфилтриране в дипломатическите и граждански среди на Ватикана;

— настаняване, покровителство и стимулиране на една активна религиозна група с антикатолическа насоченост, отначало в Италия, а след това и в Европа, която има за задача да вербува широка мрежа от последователи; те не трябва да знаят за истинския характер на самата група, за да се създаде голяма информационна мрежа и натиск от лобистки тип на институционално ниво. Пара религиозната група трябва да гравитира около името на Измаил, за чиято личност се знае малко. Консултираните източници (сред които изтъкнати и добре информирани фигури, принадлежащи към тайните служби на горецитираните скандинавски страни) подчертават, че е типично за стратегиите, разработени в американското разузнаване, да целят културно проникване в нацията, върху която искат да упражнят политически контрол. Десантът на Измаил в Италия би трябвало да бъде „ратифициран“ и публично оповестен чрез операция с терористичен почерк и страховити мащаби. Тя може би ще влезе в стандартната символика на сектата, която Съединените щати допринасят да се внедри в Италия. Спорадични и недостоверни информации за Измаил тук не се съобщават. Носи се обаче „официозен“ слух, наложен от централата на Измаил в Милано. Американците смятат, че до десет години Измаил ще бъде в състояние в достатъчна степен да респектира, за да постигне своите цели и онези на разузнаването, разположено в Ногароле — тоест, на администрацията във Вашингтон. Важно е да се подчертае, че висши и не висши служители в Италия са предупредени за пристигането и мисията на Измаил в нашата страна.

В този план остава неуточнена степента на сливане, което трябва да стане между двете структури — на разузнаването и на пара религиозната. Практически не е възможно — според събраната информация — да се разбере кога и дали изобщо Измаил ще бъде свободен от обвързаността си с разузнаването. Гореспоменатите източници изтъкват, че тези структури биха могли да съществуват слети и неразличими една от друга.

Това била, значи, историята на Измаил. Монторси остана изумен от последователността на схемата, от сбитото и точно излагане, което Фольезе бе дал на американския план. Относно Измаил, разбира се, все още нещата му се изплъзваха. Не беше сигурен за нищо. Кой беше Измаил? За кои символи ставаше дума в досието на Фольезе? За коя страховита операция се споменаваше? За смъртта на Матеи ли?

Опита се да разсъди. Не успя. Телефонира на Маура. Остана заслушан в накъсания сигнал. Никой не вдигаше. Реши да дешифрира второто парче, онова, което отговаряше на първите букви, които бе записал, към края на лентата — последните думи, написани от бедния Фольезе.

Направи го. И остана като зашеметен, като смъртник малко преди да издъхне. Беше грешил за всичко. Нещата бяха напълно противоположни.

Никой вече не можеше да бъде сигурен за себе си.

28 октомври 1962

От: Итало Фольезе

До: Континентална църква в Милано/Италия

Доклад: Информация за Измаил и инцидентът „Матеи“; „Кориере дела сера“ и други заглавия; Следствена група в Милано.

Относно операцията „Енрико Матеи“ — начален акт на проявление на възвишения Измаил в Италия — съобщавам за състоянието на журналистическото разследване и прилагам добавка във връзка с евентуални пречки.

Както се оказа, смъртта на Енрико Матеи веднага бе интерпретирана като инцидент. Поне що се отнася до най-голямата вестникарска трибуна в страната, версията за инцидента се оказва служебна интерпретация. Същото се наблюдава и в другите редакции. Оказва се, че в комунистическите среди са объркани относно възприемането на хипотезата за атентат, а също и във връзка с някои компрометиращи епизоди, свързващи ръководителите на компартията с личността на Енрико Матеи.

Изобщо, всичко предвидено от възвишения Измаил, се движи според очакванията. Искам да подчертая, че всички заглавия — без изключение — отразяват без излишен патос новината, че миланското следствие е отстранено от разследването. В него, както е известно, някои личности поддържаха тесни връзки с Матеи. Изглежда съвсем логично случаят да се разследва от магистратурата, с явната подкрепа на тайните служби, където нашето покритие е максимално ефикасно.

Вчера в редакцията на „Кориере“ дойде младият следовател Давид Монторси. Той прави разследване за Символа на детето, въпреки че нашите агенти бяха успели да потулят случая и го бяха довели до контролируемо развитие. Случаят му е бил отнет, но в нарушение на реда инспектор Монторси води свое собствено проучване. На него въобще не му е ясна логиката на откриването на детето и най-вече, той не е в състояние да го свърже със смъртта на Енрико Матеи. Все още Символът на детето е смятан за изолиран случай. Въпреки това Монторси е успял да открие в архивите на „Кориере“ една снимка от периода непосредствено след Втората световна война, направена до партизанската плоча на спортното игрище „Джуриати“, точно на мястото, където беше оставен Символът на детето. Монторси не е успял да открие присъствието на един наш агент между хората на снимката. Аз получих инструкции да съобщя на инспектор Монторси за съществуването на Измаил. Изпълних разпореждането, уверявайки Монторси, че ще му сътруднича за сдобиването с нови данни за Измаил.

Ето какво успях да събера за него. Давид Монторси — двайсет и шест годишен, женен за Маура Паолис. От седем години работи в полицията на различни нива. От две години е назначен за инспектор към Следствения отдел. Не е много близък с колегите си. Заплатата му е малко по-ниска от тази, която би трябвало да получава като инспектор.

Оставам в очакване на инструкции.

Пред вечното величие на възвишения Измаил се прекланя неговият верен ученик Итало Фольезе.

Монторси остана без дъх. Сърцето му биеше неравномерно, изхвърляйки в тялото му фойерверки лоша кръв. Беше станал блед, направо сив. Потърка бузи и усети острите лъскави косми на наболата си брада. Стана и отиде до прозореца. Издиша силно по стъклото, за да прогони ледената сянка на опасността зад гърба си.

Стори му се, че предусеща между сухия си език и лепкавото небце дъх на блато и кръв. Сякаш долавяше наближаващия край. Раменете му се отпуснаха и под лъжичката му заигра. Значи Фольезе е бил „верен ученик на Измаил“… Кой ли го бе очистил тогава? И защо? Защото е знаел твърде много? Измаил ли го бе премахнал?

Измаил знаеше за него. Фольезе бе поискал и получил инструкции как да се държи с него. Измаил бе наредил да му бъде съобщено за съществуването на сектата.

Фольезе бе написал: „Не се знае със сигурност дали е корумпиран, въпреки че кариерата го привлича, а и други елементи от личния му живот може да се окажат полезни за нуждите на евентуално убеждаване“. Какво означаваше това? Измаил искаше да се доближи до него?

Помисли си за Маура.

Облак от имена и гласове се завихри около него.

Телефонът тежко иззвъня.

Беше доктор Джандоменико Арле.