Джузепе Джена
В името на Измаил (20)

Американеца

Тези шибани пистолети винаги произвеждат повече шум, отколкото човек очаква.

Скот Търоу, „Законът на бащите“

Милано

23 март 2001

13:30

Американеца изяде един влажен и жилав сандвич в претъпкания бар на площад „Диас“. Полюбува се на блестящо белия силует на катедралата. Приличаше му на славен паметник, недокосната, обожавана реликва, в чието подножие хората оставят дарове. Италианците…

Беше ядосан, че е изгубил Стария. Веднага бе разбрал, че е добър и е от занаята. Не беше предполагал, че е толкова добър. Възстановяваше фазите на проследяването. Не успяваше да открие точния момент, в който Стария беше усетил, че той го следи. Винаги има точен момент. Беше помислил да го убие в метрото — идеалното място. Той беше успял да изиграе Стария с номера с двойника. Стария го беше изиграл, като му избяга при преследването. Това беше една пречка в повече по славния и бляскав път на Измаил. Докато дъвчеше сандвича, си прехапа устната. Другият път — ако изобщо има друг път — веднага щеше да го елиминира.

Излезе в леката мъгла. Очертанията на катедралата се губеха. Отработените газове са надигаха от асфалта към небето. Отправи се отново към университета. Беше ходил вече почти четирийсет часа.

Не валеше. Университетът изглеждаше черен в мъглата. Светлината нежно го обгръщаше. Оставаше малко до контакта с Измаил чрез Инженера от Буенос Айрес. Влезе в обширното сиво преддверие на новото крило. Студентите приличаха на паметници на скуката. Отегчено се усмихваха. Бяха бледи. Уморено се опитваха взаимно да се съблазняват. Смееха се вяло. Той премина през сгъстената от сънливост и топли изпарения атмосфера.

Компютрите за интернет бяха зад стелажа с книги. Десетина компютъра. Едно момиче с мазна коса и замъглени очила, с широко и невзрачно лице, осветено от екрана, тракаше по клавишите. Американеца избра компютъра, който е най-далеч от нея.

Времето за връзка. Една пощенска кутия на електронна поща в Хот Мейл. Една архивирана поща с връзка в „Трипод“. Общи и достъпни, много често посещавани области — невъзможно е да локализират присъствието или преминаването му в „Трипод“ — сайт за кожни кремове. Кликна според инструкциите на думата „Вайнланд“, която не приличаше на линк. Един стар немски сървър. Сега трябваше да започне процедурите. Изпразни файловете. Два файла. Бяха съобщения за него. Отвори ги с навигатора.

Първо съобщение: „Пакистанецът, който ти съдейства за контакта с Измаил, беше убит на няколко десетки метра от мястото на срещата. Внимавай“. Бил е Стария. Значи, за да не умре, пакистанецът е проговорил. Той знаеше адреса на улица „Падуа“ и го е изпял на Стария. Много голяма грешка.

Второ съобщение: „Опитали са се да премахнат Кисинджър в Париж“. Това го очакваше. Не са успели. И това очакваше. Американеца се усмихна.

Сега беше негов ред.