Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Nel nome di Ishmael, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод отиталиански
- Ваньо Попов, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,8 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джузепе Джена
Заглавие: В името на Измаил
Преводач: Ваньо Попов
Година на превод: 2004
Език, от който е преведено: италиански
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2004
Тип: роман
Националност: италианска
Редактор: Саша Попова
ISBN: 954-585-533-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4631
История
- —Добавяне
Инспектор Гуидо Лопес
Преминавайки през окултизма и магическите учения, сред многобройните движения, възникнали след Втората световна война в Съединените щати, само някои добиха международна популярност.
Милано
23 март 2001
15:30
Докладът на американските служби бе шокиращ.
Лопес издуха последното дръпване от цигарата и проследи разсейването на облака дим. Цигарата не беше послужила за нищо. Безпокойството не изчезваше. Чуваше глухото туптене на сърцето отвътре. Отвори пак твърдата папка, разлисти наново доклада на американските служби. Това беше лудост. Абсолютна лудост. Имаше право шефът Сантовито. Беше „невероятно“. И точно затова беше жестоко, разкъсващо, непредвидимо. Беше най-опасният план, който беше разкривал.
Американците бяха инсталирали контролни програми към мрежата. Нормално беше. Ставаше дума за софтуер, който службите със саботиращи мрежи успяваха да внедрят между сървъра и външната мрежа. Всяко послание по електронната поща, всяко свързване, всеки опит да се влезе или излезе от сървъра, се засичаше и записваше. Именно Националната служба за сигурност беше разпоредила подробна проверка на компютрите на лица от съмнителни ядра в мрежата, на хора и телефонни номера, асоциации и фирми. Службата очакваше атаки на институциите, особено след безредиците в Сиатъл, когато същите личности, които щяха да се съберат в Чернобио, участваха в световния форум на Валутния фонд. В контролната мрежа бяха попаднали не само хакери, потенциални терористи или дезинформатори. Сред многото структури, чийто сървъри бяха под наблюдение, имаше и някои секти. Очевидно беше немислимо целият комуникационен поток да се контролира от оператори. Службата бе разработила търсещо устройство, което автоматично засичаше ключови думи в електронния пощенски трафик. Ако абонат на контролиран сървър напишеше в имейл думата „Буш“ или „Аллах“, писмото му се изваждаше от трафика и се проверяваше лично от специален екип на Службата. Къртовски труд. Труд, който обаче осигуряваше задълбочено и реалистично познаване на движенията и допустимите опасности, криещи се в иначе неконтролираните фракции. Практически един огромен неодушевен инфилтрат. Във всички случаи писмата под наблюдение бяха хиляди на ден. Устройството беше синтактично и не беше в състояние да установи самостоятелно смисъла на изразите, в които се появяваха ключовите думи. Но все пак си беше свършило работата. И то добре. Ръководството на Службата бе успяло да възстанови структурите и комуникационните канали между групите за насилствена и ненасилствена опозиция, огромната антиглобалистка джунгла, отговорна за нещастието в Сиатъл. Онези от Службата бяха в състояние да гарантират тоталното покритие на срещата в Давос — среща, предшестваща тази в Чернобио, която щеше да е от по-висока важност. Цялата щатска десница беше картотекирана. Службата разполагаше с целия или почти целия трафик на електронна поща на арийските братства, централните групи и малцинствените фракции. Комуникациите между европейските сървъри се споменаваха само колкото да се разбере, че в Европа контролът също е тотален. В действителност имейлът, смятан за най-опасен, беше изпратен от европейски компютър. Онзи, който беше заплашил сигурността на срещата в Чернобио. Това беше първата заплаха. И тя нямаше нищо общо със заплахите, които службите очакваха. Имейлът беше тръгнал от един немски компютър, ползващ контролиран провайдър. В доклада целият текст на писмото беше пренесен в превод. Ако се прочетеше, без да се познава останалата част на доклада, писмото изглеждаше неразбираемо. Все пак финалните страници на доклада формулираха евентуалната стратегия, която опозиционната група би приложила…
От: bob@liebernet.de
Дата: 16 януари 2000
До: 9oedebergh@lycos.com
Относно: Секретно
Скъпи Йохан,
Надявам се, че в Континенталната църква в Стокхолм всички сте добре. Поздрави специално СО и ФС. Поздрави Лин и Ребека. Кажи им, че винаги си спомням с носталгия за нашите сбирки по време на лаическия период.
Имам новини от Измаил. Осъществява се нова стъпка. Изключително важно е да се действа бързо, като всички членове на БОА се държат разделени. Общувай с тях поотделно. Прави го по електронната поща, това е най-сигурното средство. Тази пощенска кутия е идеална: анонимна е и провайдерът е достатъчно известен. Такива са разпорежданията на Измаил. Става дума за подновяване на стара стъпка спрямо Полет Роулинг от времето на Сайънс Релиджън. Ти беше на времето заедно с мен и Робърт, който сега е в Континенталната църква в Атина. Той е третият човек, информиран за фактите. Като имам предвид прецедентите, след този контакт аз ще се измъкна. Най-добре е да влезеш още отсега във връзка с Робърт. Измаил е велик. Той нареди да се направи отново старата стъпка с Полет Роулинг, защото навремето беше изтълкувана като атака срещу Роулинг. Докато сега заплахите към Кисинджър трябва да доведат до прякото осъществяване на стъпката. Става дума за същата стъпка като тогава, само че я няма Роулинг и няма да има заплахи срещу Кисинджър. Стъпката трябва да се изпълни в Италия. Кисинджър ще пристигне там през март. Там би трябвало да има нова среща и той ще присъства. Мястото е Чернобио, близо до Милано. Свържи се с Континентална църква в Милано и избери най-подходящия шеф оператор по твое желание.
Отговори на Робърт в Континенталната църква в Атина. Унищожи този имейл и не забравяй да изпразниш кошчето (не е достатъчно да изтриеш писмото от получената поща).
Не забравяй, че работим заедно за славата на Измаил. Дано и ти се прославиш в името на Измаил.
P.S. Вярно ли е, че Лин е подсъдима? Заради стари работи на С. Р. ли? Според нас името на Измаил не присъства в архивите на шведските власти. Както и да е…
Без финалните страници на доклада това щеше да се стори на Лопес някакъв налудничав, неразбираем текст. За експертите от Службата обаче текстът беше прекалено ясен. Цитираше Сайънс Релиджън. Цитираше Кисинджър. Цитираше Полет Роулинг. Три координати, които бяха позволили на екипа за контрол на Службата да може да определи в общи линии събитието, за което се отнасяше имейлът.
Ставаше дума за една от най-мрачните глави от историята на църквата Сайънс Релиджън, дошла и в Италия и предизвикала противоречиви реакции — безразборни нападки и много вярващи. Събитието, за което споменаваше Боб, беше от края на седемдесетте години и бе станало в Съединените щати. Ставаше дума за операция под прикритие, водена пряко от ФБР под кодовото название „Операция Снежанка“. Федералната служба никога не беше имала прекрасни отношения със Сайънс Релиджън. През 1977 година, след серия нахлувалия, проведени едновременно в няколко американски седалища на Сайънс Релиджън, ФБР се сдоби с някои документи. Иззетият материал доведе до осъждането на пет години затвор на единайсет члена от висок ранг в Сайънс Релиджън, сред които Джоана Люис — съпруга на основателя на църквата — за инфилтриране, обир и кражба на документи от правителствени организации и агенции в САЩ. „Операция Фрийкаут“, за която ставаше дума в иззетите документи, беше опит да се притисне журналистката на свободна практика Полет Роулинг, „виновна“ според Сайънс Релиджън, че е публикувала първата книга, обвиняваща религиозната организация на Люис за дейността й. „Операцията Фрийкаут“ имаше частичен успех и самата Полет беше осъдена и рискуваше затвор. Документите съдържаха съкращения и жаргон, много подобни на кодовете, използвани в имейла, засечен от американските тайни служби. Цялата операция на Сайънс Релиджън се въртеше около смъртни заплахи срещу Кисинджър, точно как то гласеше засеченият от Службата имейл. Изпращачът на писмото Боб беше същият, подписал един от документите, открити през 1977 година. Американският доклад съдържаше документите по случая „Роулинг“. Практически това бяха инструкциите на адептите на Сайънс Релиджън за притискане на журналистката. Лопес ги прочете и остана без дъх. То си беше истинска разузнавателна операция. Беше си перфектна шпионска история. Беше идеален и непогрешим план за притискане на един човек.
Операция „Фрийкаут“.
1 април 1976
ГЛАВНА ЦЕЛ
Да бъде пратена в затвор или в лудница Полет Роулинг, или поне да бъде така силно атакувана, че да престане с атаките си.
ПЪРВОСТЕПЕННА ЦЕЛ
Да се свали Полет Роулинг от позицията й, за да не може да атакува Църквата Сайънс Релиджън.
ЖИЗНЕНОВАЖНИ ЦЕЛИ
1. Да се вербува на място член на екипа, приличащ на Полет Роулинг, и да се обучи за действие.
2. Да се вербува на място член на екипа, за да се обажда по телефона. Не са необходими специални изисквания, освен безопасност.
3. Да се намери на място член на екипа, който да посещава Т. М. (Трансцендентална медитация — Полет Роулинг посещаваше курсове по трансцендентална медитация), който да се сприятели с Полет Роулинг, за да разбере какви дрехи носи и особено какво палто облича обикновено, нейният общ външен вид, как се сресва и т.н. Освен това гореспоменатите членове на екипа на място трябва да се срещнат с Полет Роулинг по време на операцията. Ако е възможно членът Т. М. на екипа на място трябва да се снабди с дреха на Полет Роулинг.
4. Да се набави евтино палто, подобно на това на Полет Роулинг.
5. Да се установи със сигурност сегашният външен вид на Полет Роулинг. Има ли още къдрици? Още ли е слаба?
6. Да се открие химическо чистене близо до апартамента на Полет Роулинг и да е сигурно, че там познават Роулинг.
7. Да се разбере какво ще облече Полет Роулинг в деня на провеждане на операцията. Да се разбере с каква прическа е.
8. В деня на удара да има човек на разположение, за да следи Полет Роулинг, когато напусне апартамента, за да се разбере кога си тръгва и как е облечена.
9. В този проект сигурността трябва да е МАКСИМАЛНА. Единственият човек, на когото е необходимо да знае какво става, е членът на екипа, който ще бъде „Полет Роулинг“, и само тя трябва да знае ролята си.
10. Трябва да има готов един комплект дрехи за преобличане втора ръка и перука, така че в момента на удара членът на екипа на място — „Полет Роулинг“ — да може да се облече във възможно най-близките цветове и стил дрехи.
11. Да се обучат всички членове на екипа на място за всички реципрочни действия; тези действия да се координират.
1. Уверете се, че в деня на удара избраното химическо чистене ще е отворено.
13. Снабдете се с всички необходими дрехи (дънки и др.), които биха могли да послужат за бързо преобличане.
14. Да се намери перука, приличаща на прическата на Полет Роулинг, за да може човекът от екипа, който ще „играе“ Полет Роулинг, да я сложи по време на удара.
15. Да се обучи членът на екипа, внедрен в групата за трансцендентална медитация, на онова, което евентуално ще го питат от ФБР или тайните служби относно Полет Роулинг; на въпросите на агентите нашият внедрен човек трябва да отговаря, че Полет Роулинг от години посещава изстискваните на мозъци и има загуба на памет, когато пуши (дрога) или е пияна. Да се работи внимателно по тази точка.
ОПЕРАТИВНИ ЦЕЛИ
1. Да се телефонира на Полет Роулинг, за да е сигурно, че е вкъщи сама. Трябва да бъде сама вкъщи.
2. След като я намерите сама вкъщи, повторно обаждане (в работен ден) в едно арабско консулство в Ню Йорк, от най-близката кабина до дома на Полет Роулинг. Обаждането трябва да бъде направено от момиче, което да прилича на Полет Роулинг и трябва да бъде бързо, директно и агресивно. НЕ трябва да бъде направено от член на екипа, а от външен доверен човек и трябва да гласи така:
„Току-що се върнах от Израел (произнесено както би се произнесло в Израел) и видях онова, което вие, мръсни копелета, правите. Но няма да успеете да убиете сестра ми. Мога да ви избягам. Ще ви вдигна във въздуха, копелета“. Да се произнесе псувня на еврейски или да се избърбори нещо на еврейски.
3. Да се намери един брой на „Райтърс ДАЙДЖЕСТ“ — списание за писатели — (ако не го намерите, може и което и да е друго списание за писатели). Лицето, което ще намери това списание, би трябвало да се прикрие по някакъв начин и да не бъде открито в някоя организация на нашата Църква. Не поръчвайте списанието по пощата. Ще можете да го намерите по будките или в магазините втора ръка.
4. Снабдете се с последната реклама на Т. М. (Трансцендентална медитация), която посещава Полет Роулинг. Мерките за сигурност са същите като по предходната точка.
5. Да се изрежат „букви“ от двете публикации. Включително и ГЛАВНИ. Да се подредят буквите и да се налепят на чист лист хартия (не хартия на нашата организация). Ако в списанието за писатели има празна или полупразна страница, използвайте я, зачертавайки всичко написано. Залепете буквите така, че да образуват следния текст:
„Вие унищожавате Израел. Всички сте еднакви. Сестра ми е живяла там, копелета. Аз съм била там — видях прекрасни хора. Никой не може да ме пипне. Ще ви убия, копелета, ще ви хвърля във въздуха. Кисинджър е предател. И него ще вдигна във въздуха. Повръща ми се от него. Трябва да медитирам. Вие ме шпионирате и в Израел. Скоро ще удари вашият час. Всички ви оплюват и аз ще ви вдигна във въздуха“.
Идете в някоя библиотека и напишете на машина името и адреса на консулството на най-антиизраелската държава (която напада Израел). (Не оставяйте следи.) На плика използвайте „Главни“ букви.
6. Сложете „писмото“ в плика, запечатайте го и го пуснете в най-близката до дома на Полет Роулинг кутия.
ВНИМАВАЙТЕ ЗА БЕЗОПАСНОСТТА! НИКАКВИ СЛЕДИ по писма, пликове, хартия или марка.
УВЕРЕТЕ СЕ, че не се използва хартия от нашата организация.
Цялата акция трябва да се извърши извън нашата организация.
Ако има съмнения като „аз оставих следите си“, да се изостави всичко и да се започне отначало.
3-и ОПЕРАТИВЕН ЕКИП
1. Членът на екипа на място телефонира и определя среща с Полет Роулинг в момент, когато химическото чистене работи. Мястото, на което трябва да се срещнете с Полет Роулинг трябва да бъде бар или ресторант. Една от целите на акцията е също да се напие Полет Роулинг.
2. Членът на екипа на място се среща с Полет Роулинг.
3. Нашият преследвач комуникира с офицера по случая и с члена на екипа, който е двойник на Полет Роулинг и информира първия за дрехите, които носи Полет Роулинг, каква прическа има, дали е пак със същото палто и т.н.
4. Жената „член на екипа на място — Полет Роулинг“ облича дрехите, които най-много приличат на онези на Полет Роулинг. Ако Полет Роулинг носи дънки, да облече дънки. Ако Полет Роулинг е с обичайното си палто, да облече палто. Каквото и да облече Полет Роулинг (любим пуловер и т.н.), жълта, синя, зелена дреха и т.н., маратонки, жълт шал и т.н., трябва членът на екипа, който ще бъде Полет Роулинг, да разполага с тях, за да се преоблече. С други думи, всичко трябва да бъде на разположение на члена на екипа, който ще играе Полет Роулинг, така че в момента на удара да може да се преоблече незабавно с нещо, приличащо на онова, което носи Полет Роулинг.
От момента, когато преследвачът й съобщи как е облечена Роулинг, нашата двойничка ще има само три минути, за да се преоблече и да заприлича възможно най-много на самата Роулинг. Ако Полет Роулинг носи, да кажем, косата си „вдигната“, двойничката ще си „вдигне“ косата много бързо (няма нужда да бъде изпълнено до съвършенство, достатъчно е косата да бъде „вдигната“).
5. Двойничката на Полет Роулинг отива незабавно в химическото чистене и прави следното (носейки слънчеви очила). Трябва да го направи незабавно, сякаш Полет Роулинг го е направила, отивайки на срещата с члена на нашия екип. Двойничката на Полет Роулинг влиза в химическото чистене. Държи се объркано. Казва: „Аз съм Полет Роулинг. Оставила ли съм дрехи тук?“ Служителят очевидно отговаря „не“. Тогава двойничката претендира той да провери. Служителят се връща. Отново казва „не“. Двойничката започва да крещи: „Ти луд ли си, аз съм Полет Роулинг, провери пак!“ Когато служителят каже не или каквото и да е, двойничката възприема силно параноично поведение: „И ти си един от тях! Ще те убия! Ти си мръсен арабин. Ще вдигна във въздуха президента. Ще убия онзи предател Кисинджър. Вие всички сте против мен“.
Ако сте успели да намерите някаква дреха на Полет Роулинг на мястото, където се провежда курсът по трансцендентална медитация, двойничката я оставя на плота на химическото чистене или я оставя да падне на пода.
6. Двойничката на Полет Роулинг напуска незабавно химическото, завива зад ъгъла и влиза в колата, която я чака. Съблича „дрехите на Полет Роулинг“, перуката и всичко. Бързо променя външния си вид.
7. В това време, веднага след заминаването на двойничката на Полет Роулинг нашият мним наблюдател в химическото пита служителя дали правят чистене „Суеид“ и казва още: „Дявол да го вземе, онази е луда!“ Уж случайно добавя: „Струва ми се, че трябва да повикате полиция — при всички тия луди, дето искат да убият президента…“
Членът на екипа на място си тръгва. Членът на екипа на място трябва да е преоблечен и да не работи в екипа.
8. Нашият мним наблюдател излиза от химическото чистене и се обажда по телефона на ФБР от една будка пет блока по-нататък и казва, че не желае да бъде замесван и не желае да остави името си, „но една откачена току-що полудя в химическото чистене (казва името) и заплаши да го вдигне във въздуха и да убие президента. С всички тези луди наоколо, си помислих, че трябва да го знаете. Онзи от химическото също го чу“. ДА ПОСТАВИ слушалката и веднага да се отдалечи. Членът на екипа на място трябва да си преправи гласа. Всички такива обаждания се записват (това обаче не го казвайте на члена на екипа на място, кажете му само да си преправи гласа).
С обич,
Перфектен план. За малко да успее. Разследването на ФБР осуети заговора, когато по всичко личеше, че журналистката Полет Роулинг ще бъде осъдена на затвор.
Американският доклад продължаваше. Следваха разкрития, в които мястото на действие се преместваше от Съединените щати в Европа, в Италия, а после в Милано, а оттам — в Чернобио. Боб, подателят на имейла, беше напуснал Сайънс Релиджън заради процеса по случая Полет Роулинг. За няколко години той бе изчезнал от полезрението на службите. Боб се бе появил отново в средата на осемдесетте години. ЦРУ бе нахлуло в един изоставен склад в покрайнините на Детройт. Беше изненадало четирийсетина души, които извършваха церемония на насилие. В средата имаше един малолетен. Беше нещо като садо-мазо ритуал. Възрастните бяха арестувани. Бяха признали. Бяха част от някаква секта, за която малко се знаеше — „Децата на Измаил“. Някои от тях бяха излезли от Сайънс Релиджън. Хора, минали през психиатрични отделения. Повторно обработени хора. Хора, загубили всичко или не загубили нищо. Измаил ги беше приел, ако се вярваше на доклада. Измаил беше направил от тях свои деца. Измаил сигурно беше тайният жрец на сектата. Службите не бяха успели да го идентифицират. Бяха начертали достоверна карта на седалищата на сектата. В началото на операцията бяха помислили, че става дума за трафик на деца. Свежа плът за педофили. Преди нахлуването в склада в Детройт нямаха представа, че са по следите на секта. Все пак детето не беше изнасилено. В доклада имаше две снимки, изпратени по факс. Бяха прекалено тъмни. Лопес различи само сенки и силуети на хора, зацапани с черно мастило. Боб беше сред четирийсетимата, извършващи черната литургия. Беше влязъл отново в затвора. После отново беше изчезнал. Сега, двайсет и три години след случая „Полет Роулинг — Сайънс Релиджън“ и десет години след случая „Измаил“, Боб пак излизаше на повърхността. Този път в Германия. Заедно с него се появяваха и смъртните заплахи срещу Кисинджър и името на Измаил. Докладът на службите даваше приоритет на разследването на заплахите. Бяха сериозни. Бяха реални. Мистериозният Измаил, Измаил, който „е велик“, беше готов да премахне Кисинджър в сърцето на Европа, на срещата на върха в Чернобио — това бе заключението на американските служби. Всички сили на реда бяха вдигнати на крак. Италианските служби бяха правили разследване месец и половина. Не бяха постигнали кой знае какво. Никакви следи от Измаил в Италия. Мистичната „Континентална църква в Милано“ на Измаил не съществуваше. Ако съществуваше, то беше идеално прикрита. Карабинерите се бяха опитали да проследят дейността на Измаил, като контролират каналите на педофилите. Резултат — никакъв. Следственият имаше най-деликатната и най-дипломатична задача. Трябваше да се опита да изтръгне от Сайънс Релиджън имената и адресите на излезлите от там. Почти невъзможно — протоколите за тайната закриляха членовете на Сайънс Релиджън, които и без друго си бяха агресивни и завеждаха дело при най-малкото нарушение.
Лопес се чудеше дали да си завие втора цигара. Не можеше да мисли за Измаил и за Кисинджър. Освен това кои бяха, по дяволите, Измаил и Кисинджър? Един маг фарисей, за който нищо не се знаеше. И един стар политически лидер отпреди двайсет години — сигурно полуумиращ старец, с единия крак в гроба. Да си го начука Кисинджър! В съзнанието на Лопес отново изплува гладкият блед образ на трупа в моргата тази сутрин. Подутият корем. Русолявите коси, заплетени на кичури. Думите на лекаря. „Разбрахме го в края на аутопсията. Проблемът е в изпразването на вътрешностите… Стана като палпирахме ректалния канал… Има следи от малки ранички по ануса и следи от кръвоизлив в дъното, съвсем в дъното… Може би от предмет, с неголям диаметър, но дълъг“. Вътрешният кръвоизлив. Щеше да прати някой да вземе доклада за аутопсията. Случаят с трупа от улица „Падуа“ го интересуваше много повече от Измаил и Кисинджър. Да си го начукат! Да си го начука Сантовито, той и неговите апетити към властта! Да си го начука Кисинджър! Да си го начука Измаил!
Разсъждаваше. Вратата на банята се отвори. Неонът заблестя. Бяха двама мъже. Говореха американски английски. Може би бяха от службите. Равнодушни хора при Сантовито. Заради Чернобио. Запазиха тишина. Не пуснаха кранчетата. Не пикаха. Останаха прави. Започнаха да си шушукат. Лопес едва долавяше американския акцент иззад затворената врата на своята тоалетна. Побъбриха няколко минути. Лопес чуваше сдъвкани срички. Няколко минути си говориха тихо. Малко преди края на разговора им Лопес чу — ясни, отсечени и точни — сричките на името. Ококори очи както беше седнал неподвижен и замръзнал. Чуха се стъпки. Двамата мъже излязоха от тоалетната.
Един от тях бе произнесъл — ясно, отсечено и точно — името „Измаил“.
Когато излезе от тоалетната, ги видя. Бяха група американски агенти. Облечени в тъмни дрехи, всички с бели ризи и черни вратовръзки. Извън офиса на Сантовито. Говореха помежду си. Калимани пресрещна групата. Огледа се изплашено. Тръгна, дойде до Лопес с учудено и объркано изражение на безцветното си лице. Лопес върна на Калимани абсолютно безизразен поглед. Поздравиха се едва-едва и Калимани се изсули към машината за кафе.
Лопес се върна в своя кабинет.
Телефонира на лабораторията. Попита за шефа на аутопсията. Онзи му отговори изненадано. Ами те бяха минали да вземат доклада. Лопес отрече да е изпращал някого. Лекарят каза, че от негово име се е представил един инспектор и е взел доклада. Лопес му отвърна, че не е изпращал никакъв инспектор. Лекарят го помоли да почака и провери по регистрационните картони. Да, беше един от Следствения. Документите бяха редовни. Инспектор Алдо Витали. Пропуск №25-Т12-48.70, работи към Следствения отдел в управлението в Милано. Трябва да беше около шейсет годишен. Висок, едър, с бели коси. „Един ваш колега, инспектор Лопес“. Лопес беше казал, че ще изпрати агент да вземе доклада. В Следствения не съществуваше никакъв Алдо Витали.
Открай време бе разчитал на своя нюх. Онова упорито сляпо предчувствие. Антената, която вибрираше на земята. Беше разбрал, без да го знае. Човекът от улица „Падуа“ не беше просто труп. Не беше само труп. Той интересуваше някого.
Написа доклад — бързо, почти трескаво. Съобщение за кражба на доклад от аутопсия. Напечата го. Втурна се при Сантовито. Трябваше да го подпише. Това беше тежко престъпление. Щеше да го отведе наново на още прясната следа на онова, което го занимаваше. Да си го начука Кисинджър! Да си го начука Измаил!
Влезе при Сантовито, без да чука. Мъжете в черно, американците, бяха строени със скръстени ръце пред бюрото на шефа и се извърнаха към Лопес. Сантовито беше блед, пушеше.
— Тъкмо говорех за теб. Трябва да заминеш за Париж. Имаха право те, американците. Измаил е ударил. Имало е атентат в Париж. Атентат срещу Кисинджър. Не са успели.