Джузепе Джена
В името на Измаил (79)

Инспектор Гуидо Лопес

В тоалетната, където съм аз, има две дупки на двете стени. През дупката отляво на мен влиза дулото на пистолет. Пистолетът, пъхнат в дупката, се върти сляпо, насочва се към краката ми, гърдите, главата, вратата, тоалетната чиния. Близо до дулото на пистолета, на стената, е написано: „Да го духаш“.

Чък Паланюк, „Оцелелият“

Милано

27 март 2001

16:57

Втурна се в тоалетната.

Видя ги.

Въртяха се — ледено спокойни, с насочени един срещу друг пистолети.

Човекът на Измаил.

И Стария.

Извади пистолета. Не знаеше в кого да се цели. Кой от двамата бе по-близък на Измаил? Стария ли беше Измаил?

На пода бе залегнал третият бодигард на Кисинджър и ги държеше на прицел.

Изкрещя името на Кисинджър. Слаб глас от последната кабина. Извика му да стои там.

Целеше се в човека на Измаил. Целеше се в Стария. Човекът на Измаил не беше човекът, когото беше видял с Ребека в Хамбург. Може би се бе дегизирал. Стария не беше старецът от Брюксел. Със сигурност беше дегизиран. Беше повече от дегизиран. Беше по-млад. Неузнаваем.

Вече не се въртяха. Държаха се на прицел. Само няколко секунди. Нямаше да издържи.

— 27 октомври 1962 — каза Стария със спокоен глас.

Тишина.

Тогава Лопес стреля. Два пъти.

Беше раздробил черепа на човека на Ребека и насочи пистолета си срещу Стария.

Стария наведе пистолета си към земята и каза само:

— Лопес?

Лопес изкрещя на Кисинджър да не мърда.

— Лопес? — повтори Стария.

— А ти кой си, по дяволите? — процеди Лопес, насочил дуло към челото на Стария.

Стария разтвори ръце и понечи да се наведе, за да постави пистолета на плочките.

— Не мърдай, шибаняк такъв! Не мърдай — кресна Лопес. Образът на Карл М. в Брюксел и старецът, който го застрелва в тила.

— Кой си ти, бе мамка му? Кой си ти!

— Спокойно, Лопес — промърмори Стария.

Гласове. Шум. Идваха. Бяха пред входната врата.

— Кой си ти, по дяволите? — изкрещя за сетен път Лопес.

Всеки момент щяха да нахълтат.

Стария се усмихна и каза само:

— Давид Монторси.