Джузепе Джена
В името на Измаил (4)

Американеца

Онзи, който мисли, че е убил, и онзи, който мисли, че убива — и двамата грешат.

Бхагавадгита

Милано

23 март 2001

05:30

Американеца вървеше бавно, в обратна посока на онази, в която се бе отправил Стария, след като бе стрелял по двойника му. Номерът с двойника бе минал. Измаил бе страхотен. Бяха използвали двойници навсякъде и винаги. В Панама, когато трябваше да охраняват „ананасовата муцуна“ Нориега, и трябваше да накарат света да повярва, че е мъртъв. В Хондурас, когато арменецът Лачинян се опита да свали с преврат Роберто Суасо Кордоба и откриха двойника в една нива под аренда в северната част на страната. Годината, в която Кисинджър се обърна към Израел да поиска помощ от Тел Авив за Претория и за тази цел имаше нужда от двойник на южноафриканския премиер Джон Ворстер — бивш нацист — който отиваше да положи венец пред Яд Вашем, за да почете паметта на жертвите на Холокоста — точно той, който беше унищожил десетки евреи. Двойниците умираха във всички случаи. Той, Американеца, беше винаги там. Преди нападението, преди да бъде произведен последният изстрел, напрежение, подобно на електрически заряд, стягаше стомаха му и почти докарваше сълзи в очите му. Никога не можа да свикне. Веднъж той самият трябваше да довърши един двойник, ранен, но не смъртно, от двама палестинци, докато се преструваше, че му помага. А този път, завърнал се в Италия заради Измаил, за да му помогне и да го направи още по-вездесъщ, самият той бе имал нужда от двойник. И Измаил му го бе осигурил.

Беше усетил Стария в американската библиотека на улица „Данте“. Колко ли пъти бе действал вече в Италия? Десетки — вече не ги броеше. Италия… Говореше свободно италиански, без акцент, защото в Централата смятаха Италия за приоритетен район, поне до началото на деветдесетте години, и обучаваха агентите да говорят перфектен италиански. После Италия я оставиха настрана, окончателно. Сега в страната бяха англичаните. Беше и Измаил. Оставен сам на себе си, винаги изплъзващ се, Измаил беше великият понтифекс, новият папа, водачът, онзи, който спира и ускорява хода на времето по своя воля. Измаил имаше нужда от него, поиска помощта му и той, Американеца, бе дотичал незабавно в Милано, където Измаил подготвяше нова операция. Американеца почти шептеше, шептеше думите, които се повтаряха по адрес на Измаил: „Да благодарим на Измаил, защото без него щяхме да сме нищо“.

Той бе създателят и унищожителят.

Стария беше се появил зад гърба му на изхода на американската библиотека. Американеца трябваше преди това да елиминира момчето. Бяха го засекли, затова сега го локализираха, трябваше да действа мигновено, трябваше да ликвидира момчето, което внезапно се бе озовало в библиотеката. И трябваше да го ликвидира веднага, без да мисли. Измаил казва, че импулсът е програмиране — да следваш инстинктите си, е бърз начин да получиш справедливост, и то на разумно ниво. Беше стрелял със заглушител. Докато затваряше вратата на тоалетната, дочу кълколенето на кръвта, която изтичаше от устата на момчето, малки гъсти изригващи мехури. Кой знае дали момчето беше италианче. Никакви документи. Между двайсет и пет и трийсет годишен. Неприятелите на Измаил се множаха и всеки път ставаше все по-трудна задача да се спаси. Стария го търсеше с поглед, бе го разбрал веднага щом излезе от тоалетната. Не бяха се погледнали, но се бяха засекли с периферното си зрение. Вероятно Стария не бе видял момчето, но моментално бе разбрал — той беше човек от занаята.

Няколко минути след това на станция „Кордузио“ бе установен контакт с друг пратеник на Измаил. Не можеше да не се срещне с него. Беше като тапа в гърло на бутилка — да не отиде на срещата, означаваше да загуби връзка с Измаил. Беше излязъл бързо от тоалетната, нарочно беше игнорирал Стария. Беше се надявал да го последва. Щеше да е по-лесно да се отърве от него навън, в някоя от пресечките на улица „Данте“. Познаваше зоната. Но Стария не бе захапал, наистина беше от занаята. Беше се свързал с емисаря на Измаил — един пакистанец или цейлонец, а може би индиец. Мъжът бе съобщил закодирано на Американеца адреса, на който да отиде, за да говори направо с Измаил. Американеца не бе убеден до последния момент дали трябваше да убие пакистанеца? Трябваше ли да заличи всички следи? После си помисли, че пакистанецът нямаше как да знае нищо за него, нямаше как да знае нищо за кода, така че не можеше да знае и предназначението на адреса, който му бе съобщил. Измаил е страхотен. Но всъщност Американеца грешеше. Трябваше да се отърве от пакистанеца. Очевидно Стария го беше засякъл, явно пакистанецът знаеше нещо. Възможно е Стария да го е убил, след като е изцедил от него информацията. Враговете на Измаил се плодяха като озверели животни. Пакистанецът беше проговорил. И тогава Стария го бе догонил на улица „Падуа“.

Измаил тъкмо навреме му бе осигурил двойник. Стария се хвана. Всички се хващат. Винаги.