Джузепе Джена
В името на Измаил (19)

Маура Монторси

Богинята е стройна и очарователна жена, лицето й е смъртнобледо, очите невероятно сини, косите — руси. Това е Бялата богиня. Би могло да се каже, че автентичността на видението на един поет се измерва с точността на портрета, който дава на Бялата богиня, Музата, древната сила на страха и плътската страст. Кошмарът е една от най-жестоките страни на Бялата богиня. Пророк Йов казва за нея: „Тя обитава скалата. Малките е също пият кръв“.

Робърт Грейвс, „Бялата богиня“

Милано

27 октомври 1962

13:20

Краят на часовете. Маура постави учебниците в чантата и погледна часовника. Имаше среща с Давид пред бар „Ямайка“.

„Ямайка“ й харесваше. Там ходеха писатели, музиканти, хора от шоубизнеса. Сядаха, говореха помежду си, смееха се, крещяха, увличаха и другите. По всяко време. Искаше да отиде там с Лука. Мисълта, че ще се храни заедно с Давид, породи у нея смътно чувство на физическо притеснение. Тогава разбра, че трепери.

Извън училището децата упорито се събираха на малки шумни групи, преди да се приберат у дома. Слънцето избледняваше, небето започваше да се покрива с облаци. Един фиат изсвири с клаксон насред улицата — малък камион стоеше напряко на движението и от него разтоварваха пакети. До училището имаше фирма за пишещи машини. Отново клаксонът на фиата — мрачен, разчленен звук. Избутаха камиона на тротоара и фиатът профуча с мръсна газ.

Помисли за детето. Щеше да говори с гинеколога и да му обясни всичко, без да казва на Лука. Познаваше го от години. Той бе я наблюдавал открай време. Беше приятел — малко понатрупал години, но по свой начин оригинален. Живееше сам, нямаше да се притеснява от жени. Маура се усмихна. Гинекологът щеше да й помогне да намери някой лекар, който би се наел. Не беше направила и два месеца. Навреме беше. Давид нямаше да научи нищо. Представи си с отворени очи гинекологични усложнения, спонтанен аборт.

Не, нямаше да каже нищо на Лука.

Стигна до „Ямайка“. Слънцето печеше, въпреки че цяла купчина почти черни облаци се канеха да покрият Милано. Пред „Ямайка“ имаше препълнени масички, носеха се весели гласове, кикот. Един тип с барета на главата самотно отпиваше бира и я гледаше. Маура се направи, че не го вижда.

Почака няколко минути.

После видя да се задава откъм „Брера“ огромният силует на Давид. Впечатляващо! Никога не го бе виждала толкова блед.

Маура започна отново да трепери.