Джеймс Патерсън
Теменужките са сини (79)

79.

Когато се върнах в хотела си, беше десет и половина сутринта. Бях прекалено уморен и напрегнат, за да заспя. Сърцето ми биеше до пръсване. Имаше едно съобщение за мен: инспектор Хюз се бе обадила от Сан Франциско.

Опънах се на леглото и позвъних на Джамила. Затворих очи. Копнеех да чуя приятелски глас, особено нейния.

— Може би имам нещо за теб — каза тя, когато я открих на домашния й телефон. — В свободното си време — представи си имам такова — се позанимавах по-подробно със Санта Крус. Защо Санта Крус — ще попиташ ти. Там има няколко неразкрити случая на изчезнали хора. Твърде много. Сама ги изрових от компютъра. Алекс, там става нещо. И пасва на останалото в този случай.

— Санта Крус присъстваше в първоначалния ни списък — казах аз. Опитвах се да се съсредоточа върху това, което тя ми беше казала току-що. Не можех да си спомня точно къде се намира Санта Крус.

— Звучиш уморен. Добре ли си? — попита тя.

— Прибрах се в хотела току-що. Дълга нощ.

— Алекс, заспивай веднага! Това може да почака. Приятни сънища.

— Не, все едно няма да мога да заспя. Кажи ми за Санта Крус. Искам да чуя.

— Добре. Говорих с лейтенант Коноувър от тамошната полиция. Интересен разговор. И доста изнервящ. Те, разбира се, знаят за изчезналите хора. Освен това са забелязали, че през последната година изчезват и домашни животни, както и животни от околните ферми. В онзи район има доста ферми. Никой не вярва във вампири, разбира се. Но Санта Крус си има особена репутация. Викат му Вампирската столица на Щатите. Понякога в слуховете има истина.

— Трябва да прегледам всичко, с което разполагаш досега — казах й. — Ще опитам да поспя малко. Но искам да прочета всичко, което ти изпратят от Санта Крус. Можеш ли да ми препратиш копия?

— Приятелят ми Тим ми обеща да ми изпрати цялата налична информация, свързана с изчезванията. Междувременно днес е почивният ми ден. Може да отида дотам с колата.

Отворих широко очи.

— Ако ще ходиш, вземи някого със себе си. Вземи Тим. Говоря сериозно! — Казах й за убийството на детектив Морийн Кук тук, в Ню Орлиънс. — Не ходи там сама. Все още не знаем с какво си имаме работа.

— Ще взема някого — обеща тя, но не знаех дали мога да й вярвам.

— Джамила, внимавай много. Имам лошо предчувствие за това.

— Просто си уморен. Хайде заспивай. Вече съм голямо момиче.

Говорихме още няколко минути, но не бях сигурен дали съм я убедил да не тръгва сама. Като повечето детективи от полицията и тя беше голям инат.

Отново затворих очи и започнах да се унасям, после заспах.