Джеймс Патерсън
Теменужките са сини (66)

66.

Ха следващата сутрин се случи нещо изненадващо, събитие, което никой от нас не очакваше. Аз лично не го очаквах и то доста ме изненада. Бяхме се събрали в офиса на ФБР в Ню Орлиънс на сутрешна оперативка. Бяхме около трийсет души в една голяма стерилна зала с изглед към калните кафяви води на Мисисипи.

В девет часа Кайл се обърна към екипа, който бе наблюдавал къщата през последните двайсет и четири часа. Приключи с тях и се зае да възлага задачите за деня. Разпредели ги делово и без излишни обяснения. Това бе типичният подход на Крейг: ясно, конкретно, ефективно, без грешка или дори намек за грешка.

Когато той приключи или поне мислеше, че е приключил, една ръка се изстреля във въздуха.

— Извинете ме, господин Крейг, но не ме споменахте. Какво искате да правя днес?

Беше Джамила Хюз и не звучеше доволна. Кайл вече събираше бележките си, шумолеше с листовете и ги прибираше в дебелото си черно куфарче. Без почти да вдигне поглед, отвърна:

— Това зависи от доктор Крос, инспектор Хюз. Той ще реши.

Резкият тон на отговора беше необичаен дори и за Кайл. Изненадах се от грубостта му или поне от проявената липса на такт.

— Това са глупости! — Джамила скочи от стола си. — Това е напълно неприемливо, господин Крейг. Особено вашият дразнещ, високомерен тон.

Агентите в залата я изгледаха. Обикновено никой не смееше да възрази на Кайл за каквото и да било. В края на краищата според слуховете той имаше всички шансове един ден да стане директор на Бюрото. Освен това работеше повече от всички останали, които познавах.

— Вижте какво, не искам да подценявам работата на доктор Крос, но точно това, което аз свърших в Калифорния, постави началото на това разследване. Не очаквам някой да ме потупа по рамото, нито да ме аплодира, много благодаря, но след като съм дошла чак дотук, мога да допринеса с нещо съществено. Използвайте възможностите ми и ме уважавайте. Между другото нямаше как да не забележа, че в целия екип, ангажиран с този случай, има една-единствена жена. Не си правете труда да измисляте извинения — каза тя и отхвърли евентуалното обяснение на Кайл в негова защита.

Кайл запази присъствие на духа.

— Също като при предполагаемите вампири, инспектор Хюз, полът на подчинените ми не е от значение за мен. Наистина оценявам високо вашите усилия в началните етапи на това разследване. Но както казах, трябва да се обърнете към доктор Крос, за да ви възложи някакви конкретни задачи за деня. Или можете да се върнете в Калифорния още сега, ако желаете. Благодаря на всички — приключи заседанието той. — Успешен лов. Да се надяваме, че днес ще бъде големият ден.

Изненадах се, най-вече от реакцията на Кайл, но и от внезапното избухване на Джамила. Чувствах се неловко, когато тя се доближи до мен след оперативната.

— Адски ме ядоса. Пфу! — каза тя, поклати глава и направи физиономия. — Понякога избухвам много лесно, но той не беше прав. В този човек има нещо сбъркано. Нещо в него не ми харесва. Защо се заяжда с мен? Защото работя с теб ли? Е, какво ще правим днес, доктор Крос? Няма да си замина само защото той е пълен идиот.

— Той не беше прав. Съжалявам за случилото се, Джамила. Да обсъдим какво ще правим оттук нататък.

— Не ми говори снизходително.

— Не го правя. Защо не се успокоиш вече.

Тя още не бе преодоляла неприятната сцена с Кайл.

— Той мрази жените — каза тя. — Можеш да ми се довериш в тази преценка. Освен това си пада по трите К-та, които са любими на толкова много мъже: конкурирай, критикувай, контролирай.

— Добре, кажи ми какво точно си мислиш за Кайл. И за мъжете по принцип.

Джамила най-после успя да се усмихне.

— Мисля, че съм достатъчно обективна и премерена в преценката си — той е вманиачен да държи всичко под контрол и като цяло е гадняр. Твоят така наречен приятел. Що се отнася до мъжете, зависи от човека.