Джеймс Патерсън
Теменужките са сини (62)

62.

Двамата с Джамила изгледахме и двете представления онази вечер. Бяхме удивени от спокойствието и увереността, които се излъчваха от Даниъл и Чарлз. След второто шоу илюзионистите си отидоха у дома. Агентите, които ги следяха, казаха, че двамата май нямат намерение да излизат повторно. Не разбирах какво става, Джамила също.

Накрая, към три часа през нощта, двамата с нея се прибрахме в хотела. Два екипа от ФБР щяха да чакат в близост до къщата на Даниъл и Чарлз до сутринта. Започвахме да се чувстваме отчаяни и объркани. Толкова много хора си скъсваха задниците от работа по този случай.

Искаше ми се да поканя Джамила да пийнем по една последна бира в стаята ми, но не го направих. Точно сега нямахме нужда от допълнителни усложнения. Или просто губех куража си с възрастта. Може би ставах малко по-мъдър. Надали.

В шест бях отново на крак и си нахвърлях някои бележки. Бях научил някои неща, които не знаех, и то не само за фокусите и илюзиите. Вече знаех, че в света на вампирите районът около дома на техния господар, регент или старейшина се нарича владение. ФБР и полицията на Ню Орлиънс бяха поставили под наблюдение квартала в Гардън Дистрикт, където живееха Даниъл Ериксън и Чарлз Дефо.

Къщата се намираше на Ласал, близо до Шеста улица. Беше от сив камък и вероятно имаше поне двайсет стаи. Къщата бе на един хълм с висока, подсилена каменна външна стена, наподобяваща крепостната стена на замък. Имаше и голяма дълбока маза, което не би било възможно на този мочурест терен на морското равнище, ако къщата не бе повдигната на хълма. Никой от специалния отряд не би признал, че вярва във вампири, но всички знаеха, че е извършена серия от брутални убийства и че вероятните убийци са Даниъл и Чарлз.

Двамата с Джамила прекарахме следващите два дни в наблюдение на къщата, на владението. Поемахме двойни смени и нищо не можеше да облекчи досадата. Понякога, докато участвам в подобно наблюдение, се сещам за една сцена от филма „Френска връзка“ — как Джийн Хекман стои на студа, докато френските наркодилъри вечерят в изискан ресторант в Ню Йорк. И с нас бе същото, съвсем същото в продължение на шестнайсет-осемнайсет часа на денонощие.

Поне улицата и кварталът бяха приятни за гледане. В този район през деветнайсети век живеели забогателите от производство и търговия с памук и захар. Повечето от сто-двеста годишните къщи бяха красиво запазени. Те бяха предимно бели, но имаше и известен брой боядисани в средиземноморски пастелни цветове. На сложно орнаментираните огради от ковано желязо имаше табелки, указващи часовете за посещения на известните резиденции.

Но нашата работа си беше рутинно наблюдение, дори и в компанията на Джамила Хюз.