Джеймс Патерсън
Теменужките са сини (37)

37.

В най-добрия случай животът е прост и хубав. Както би трябвало. В събота сутринта с Нана заведохме децата на най-любимото им място в цял Вашингтон, огромния, прекрасен и възхитителен комплекс „Смитсониън“. Всички бяхме единодушни, че искаме да прекараме деня точно в „Смитсониън“, или както Джени го нарича от много малка — „Смити“.

Единственият въпрос, след като стигнахме там, бе откъде точно да започнем.

Тъй като Нана щеше да остане само два-три часа с малкия Алекс, оставихме на нея да избере къде да отидем първо.

— Чакай да отгатна — каза Джени и направи физиономия. — В Музея на африканското изкуство?

Нана размаха пръст на Джени.

— Не, госпожице Хитроумна. Всъщност бих искала да отидем в сградата на изкуствата и индустриите. Това е моят избор за днес, млада госпожице. Изненада ли се? Шокира ли се, че Нана не е толкова закостеняла, за колкото я мислеше?

Деймън се намеси:

— Нана иска да види историята на черните фотографи. Чух за нея в училище. Имат готини снимки на черни каубои. Нали така, Нана?

— И много, много повече — отвърна Нана. — Ще видиш, Деймън. Ще се почувстваш горд и удивен и може би ще се вдъхновиш да правиш повече снимки, отколкото досега. Ти също, Джени. Както и Алекс. В това семейство никой не се сеща да прави снимки, освен мен.

Така че първо отидохме в сградата на изкуствата и индустриите и там беше много интересно, както винаги. Вътре приятно се смесваха глухото бръмчене на климатичната инсталация и музиката от някакъв албум с госпъли. Видяхме черните каубои, както и множество забележителни снимки от Харлемския ренесанс.

Дълго стояхме пред една триметрова снимка на важни и амбициозни на вид чернокожи мъже с костюми и цилиндри, направена от птичи поглед. Удивителен кадър, който трудно бихме забравили.

— Ако видя такава сцена на улицата — каза Джени, — определено бих поискала да я снимам.

След това изпълнихме желанието на Джени и отидохме в Айнщайновия планетариум, където гледахме „Звезда, която да я насочва“ за четвърти или пети път, а може би за шести или седми, кой знае. Нана отведе малкия Алекс у дома, защото бе време за следобедния му сън, а ние обходихме Музея на въздухоплаването и космоса. Тази част от обиколката бе наречена от Джени „Мъжкарят Деймън разглежда самолети и ракети“.

Но дори и на Джени й бе интересно там. Самолетът на братята Райт, който висеше високо над нас, окачен на дълги кабели, изглеждаше фантастично. Прожектори и опънати бели екрани подсилваха удивителната гледка. Вдясно се намираше „Брайтлинг Орбитър 3“ — още една важна крачка в историята на аеронавтиката, — с него бе направен първият околосветски полет без междинно спиране. Следваше близо шесттонният команден модул на „Аполо 11“, с който за пръв път човек бе стъпил на Луната. Човек може да възприема скептично всичко това или да му вярва. Аз предпочитам второто. Така животът е по-лесен и удовлетворяващ.

След като разгледахме подробно няколко от чудесата на аеронавтиката, Деймън настоя да гледаме прожекцията на „Мисия към Мир“ в „Лангли Тиътър“.

— Някой ден ще летя в космоса — съобщи ни той.

— Имам една новина за теб — каза му Джени. — Вече си там.

В чест на Нана се отбихме в Музея на африканското изкуство и децата много се развеселиха от маските и церемониалните дрехи и особено от изложбата на старинни ценности, използвани вместо пари при размяната на стоки — раковини, гривни, пръстени. Вътре бе невероятно тихо, просторно, многоцветно, приятно. Последната ни спирка за деня бе залата на динозаврите в природонаучния музей. После пък и Джени, и Деймън заявиха, че просто трябва да видим как се храни тарантулата в залата с насекомите. На стените имаше надпис, изрисуван като подобие на тропическите гори: „Насекомите няма да завладеят Земята — те вече я владеят“.

— Ти си късметлия — подразни Джени брат си. — Твоите събратя командват.

Накрая към шест прекосихме Мадисън Драйв. Децата бяха мълчаливи, уморени и гладни — аз също. Хапнахме вечеря — пикник, седнали под удължаващите се сенки на дърветата в подножието на Капитолия.

Беше най-хубавият ми ден от много време.

Никой не ми позвъни по телефона.