Джеймс Патерсън
Теменужките са сини (35)

35.

Мобилният телефон в джоба ми иззвъня. ПО дяволите! Защо ли нося тези адски творения? Защо някой нормален човек би поискал да е постоянно на повикване?

Погледнах часовника си и взех телефона в ръка. Вече бе единайсет часът. Какъв живот! Засега бяхме научили, че Андрю Котън и Дара Грей бяха ходили да пийнат в „Ръм Джънгъл“ и после бяха отишли на магическото шоу в „Мираж“. Видели ги да говорят с двама души, но в залата било тъмно. С това разполагахме засега, но още бе рано.

Бях в апартамента, където бе станало убийството, от рано привечер. Случаят вече ми влизаше под кожата. Убийствата бяха брутални, първични. Бях чел за подобни убийства в Париж и Берлин, „нападения с хапане“, но никога преди не бях виждал нещо подобно със собствените си очи.

— Алекс Крос — казах по телефона. Обърнах се към панорамния прозорец с гледка към езерото и пустинята в далечината. Гледката бе успокояваща, невероятен контраст със случилото се в апартамента.

— Джамила е, Алекс. Събудих ли те?

— Не, изобщо не. Де да беше. Намирам се на мястото на едно престъпление. В Лас Вегас съм и гледам пустинята. И ти будуваш до късно — казах й.

Радвах се да чуя гласа й. Говореше нормално и здравомислещо. Тя беше нормална и здравомислеща. Аз бях този с проблемите.

— О, понякога оставам до късно в офиса. Така успявам да си свърша работата за деня, след като всички други си тръгнат. Алекс, имам нова информация за нападенията с ухапвания.

По тона й заподозрях, че нещата няма да се опростят.

— Продължавай, Джамила. Слушам те.

— Добре — каза тя. — Свързах се с двама съдебни лекари от други места, където кръвопийците са действали. Мисля, че може да сме открили нещо важно в Сан Луис Обиспо и после в Сан Диего.

Слушах я — бе ангажирала изцяло вниманието ми.

— И в двата града съдебните лекари се задълбаха сериозно в тези случаи, опитаха да помогнат. Както знаеш, в Сан Луис Обиспо направихме ексхумация. После съдебният лекар в Сан Диего направи същото и там. Няма да те отегчавам с подробностите точно сега, мога да ти ги изпратя по куриер в хотела.

— Би било чудесно. — Очевидно не искаше да изпраща тези материали по факса.

— Ето какво открихме. И при двете убийства следите от зъби са различни от тези в Сан Франциско или Ел Ей. Следите са от човешки зъби, Алекс. Но убийците не са едни и същи. Доказателствата са почти категорични. Алекс, има поне четирима убийци. Поне четирима. Засега идентифицирахме следи от зъбите на четирима различни души.

Опитвах се да осмисля чутото току-що.

— Говориш ми за ексхумираните тела? Човешки зъби могат да оставят такива следи по кости?

— Да. Съдебните лекари бяха единодушни по този въпрос. Емайлът на зъбите е най-твърдото вещество в човешкото тяло. Освен това, както знаеш, може убийците да са носели изкуствени зъби.

— Например вампирски?

— Точно така. Има следи от глозгане върху костите в Сан Диего. Това е още една причина да има ясни следи.

— От глозгане? — примигнах аз.

— Ти си психологът, не аз. Глозгането предполага силно, повтарящо се, съзнателно действие. То определено може да обясни следите от зъби. Жертвата е бил мъж на около петдесет години. Това също ни помогна в известна степен. Според моите източници костите му са били с по-ниска плътност заради остеопороза. И затова имаме такива ясни следи. Но защо им е било да глозгат костите му. Ти ми кажи.

Опитвах се да измисля отговора.

— Какво ще кажеш за това? Вътре в костите има костен мозък. А костният мозък е богато кръвоснабден.

— О, Алекс, пфу, че гадно — възкликна Джамила. — Може и това да е. Колко отвратително.