Джеймс Патерсън
Теменужките са сини (32)

32.

Двамата илюзионисти продължиха да се дразнят безмилостно един друг на сцената. Очите на Уилям се върнаха на ярките светлини и оглушителната кавга. Той се усмихна, не се сдържа. И илюзионистите бяха част от тази вечер, всъщност много голяма част. Изключително важна.

Даниъл и Чарлз бяха към четирийсет годишни. Бяха красиви, по един грубоват начин, уверени, особено в очите на шарената тълпа туристи.

Даниъл говореше на публиката сякаш е адвокат, който се обръща към съдебните заседатели на процес. Размаха един дълъг полиран меч, за да подчертае думите си.

— Ние сме илюзионисти. Може би най-добрите в света в момента. Изпълнявали сме представлението си на „Мадисън Скуеър“ и „Уинтър Гардън“ в Ню Йорк, в Двореца на магиите и „Паладиум“ в Лондон, в „Крейзи Хорс“ в Париж. Познават ни във Франкфурт, Сидни, Мелбърн, Москва, Токио.

Чарлз изглеждаше отегчен от хвалебствената реч на партньора си. Той седна на ръба на сцената и се прозя така, че му се видяха сливиците.

— Те не се интересуват от историята на живота ти, Даниъл — каза накрая Чарлз. — Повечето от тези дръвници не биха различили Худини от Зигфрид и Рой. Направи някой евтин фокус, затова са дошли тук. Фокусите са за децата, а всички тук са деца! Направи фокус! Направи един евтин, прост фокус!

Изведнъж Даниъл насочи върха на меча към партньора си. Размаха го заплашително.

— Предупреждавам те, мълчи си, глупако!

Уилям погледна двойката, която седеше до него.

— Тази част е много добра — прошепна той, — даже и да не ви се вярва.

Той срещна за миг погледа на мъжа, но онзи веднага погледна настрани. Твърде късно. Успя да пипне и него. Мъжът вече искаше да свали панталона му. Кой би го винил? Боже, как искаше да се нахрани. Още тук, още сега.

На сцената Даниъл започна да крещи на Чарлз.

— Писна ми от твоите високопарни превземки, партньоре! Писна ми от теб! Напълно!

— Много лошо. — Уилям изрече безмълвно следващите няколко думи на Чарлз. — Защото едва започвам да те тормозя. Също и тях. Дръвниците!

Двамата актьори, които седяха до него, се засмяха на точната рецитация на Уилям. Беше ги очаровал напълно. Сега мъжът едва успяваше да откъсне поглед от него. Бедният Андрю.

Изведнъж горе на сцената Даниъл се втурна към Чарлз. Писъкът на Чарлз бе пронизителен и истински. От гърдите му изригна кръв и се разплиска и опръска навсякъде. Изплашената публика ахна и залата стихна.

Уилям и Майкъл се закикотиха, не можеха да спрат. Също и двойката до тях. Другите им викнаха да мълчат.

Даниъл повлече тялото на Чарлз през сцената, като старателно подчертаваше колко е тежък Чарлз. Много драматично. Спря до един малък декор, който всъщност беше касапска маса, и просна тялото върху масата.

Взе една брадва, вдигна я високо и отсече главата на Чарлз.

Залата избухна в писъци. Някои прикриваха очите си.

— Това не е забавно — извика някой.

Уилям се заливаше от смях, пляскаше и тропаше с крака. Наоколо продължиха да му шъткат. Хората бяха ужасени, но искаха още. Двамата актьори до него се смееха не по-малко силно от него. Жената закачливо потупа ръката на Уилям.

Сега Даниъл постави главата на Чарлз в една плетена кофа. Направи го много театрално. После се поклони. Публиката най-после проумя. Бяха се хванали на номера.

Уилям се намръщи и наведе глава.

— Добрата част свърши. Останалото е фиаско.

Даниъл пренесе кофата по цялата дължина на сцената. Вървеше съвсем бавно. Много внимателно изсипа главата на Чарлз върху един сребърен поднос.

— Случайно има поднос подръка — прошепна Уилям на двойката.

Даниъл се обърна към публиката.

— Някой от вас вече разбра ли какво стана? Не?… Наистина ли?… Той е мъртъв?

— Лъжеш! Той не е мъртъв! — извика Уилям от мястото си. — Представлението ви е умряло, но Чарлз е жив. За съжаление.

Изведнъж главата върху сребърния поднос се раздвижи. Очите на Чарлз се отвориха. Публиката превъртя. Илюзията бе поразителна и несъмнено достатъчно оригинална.

Чарлз каза:

— Боже мой, виж какво направи, Даниъл. И то пред толкова много свидетели. Няма да ти се размине, убиец такъв.

Даниъл сви рамене.

— Обаче ще ми се размине. На никой тук не му пука за теб или за някой друг, ако трябва да сме точни. Те не те харесват. Не харесват дори и себе си. Ти си го заслужи, Чарлз.

Главата отново заговори върху подноса:

— Публично обезглавяване ли заслужих? Помогни ми, Даниъл.

— Кажи вълшебната думичка, Чарлз.

— Моля те, помогни ми — повтори Чарлз. — Моля те, Даниъл. Помогни ми.

Даниъл внимателно постави кофата върху главата на Чарлз, после я пренесе през сцената и като ръкомахаше пресилено и театрално, закрепи отново главата върху тялото му. Чарлз се надигна и стисна ръката на партньора си.

Двамата магьосници застанаха един до друг и се поклониха.

— Дами и господа, ние сме Даниъл и Чарлз, най-добрите илюзионисти на света! — извикаха те.

Аплодисментите в залата бяха гръмки и продължителни. Хората се изправиха и ръкопляскаха и викаха силно. Илюзионистите се поклониха още няколко пъти.

— Ууу! Ууу! Некадърници! — освиркваха ги Уилям и Майкъл от местата си. Видяха, че двама от охраната на хотела се приближават към масата им.

Уилям се наведе към Андрю Котън и Дара Грей.

— Харесвате ли магиите, театъра, приключенията? — попита той. — Аз съм Уилям Алигзандър и това е брат ми Майкъл. Хайде да отидем някъде. Да се махаме оттук. Ще се позабавляваме истински.

Актьорите се изправиха. Тъкмо тръгваха заедно с Уилям и Майкъл, когато мъжете от охраната се приближиха.

— Искаме си парите обратно — каза им Уилям. — Даниъл и Чарлз са некадърници.