Джеймс Патерсън
Теменужките са сини (24)

24.

Все още бях в сградата на участъка в Брентууд към седем и половина същата вечер. Бях изморен и накрая вдигнах глава от дебелата купчина полицейски доклади за садистичните убийства, станали в девет града по Западното крайбрежие, плюс убийството във Вашингтон, за което знаех от преди. Случаят ме плашеше ужасно и със сигурност не защото вярвам във вампири.

Обаче вярвах в странните и жестоки неща, които хората понякога правят един с друг: жестоки ухапвания, садистични обесвания, източване на кръвта от телата, тигри. Като никога, не можех дори да започна да си изяснявам какво представляват убийците. Не можех да им направя профил. Отделът за поведенчески изследвания на ФБР също не можеше. Кайл Крейг вече ми бе признал това. Това бе една от причините той лично да е тук. И Кайл бе объркан. Нямаше прецедент за подобна серия от убийства.

Джамила се появи до бюрото ми към осем без петнайсет. Беше работила някъде в другия край на участъка. Красивото й лице тази вечер изглеждаше изморено. Това е простичък факт от полицейската работа. При тежките случаи има силен прилив на адреналин. От това чувствата на всички стават по-интензивни. Поражда се привличане, което може да причини неочаквани проблеми. Бях минавал през това и преди, Джамила навярно също. Държеше се така, сякаш го бе преживявала. Може би затова и двамата се държахме малко неуверено един с друг.

Тя се надвеси над бюрото ми и усетих лек мирис на парфюм.

— Трябва да се върна в Сан Франциско, Алекс. Тъкмо тръгвам към летището. Оставих подробни бележки по материалите, които успях да прегледам, за да ги използвате двамата с Кайл. Ще ти кажа едно обаче: според мен не всички от тези убийства са дело на едни и същи убийци. Толкова от мен за днес.

— Защо казваш това? — попитах я. Всъщност и аз имах същото чувство. Но не бях открил нищо съществено, с което да го докажа. Просто предчувствие, породено от доказателствата, които бяхме събрали досега.

Джамила потърка носа си, после леко го сбърчи. Тези й машинални действия бяха смешни и ме накараха да се усмихна.

— Моделът постоянно се променя. Особено ако съпоставиш по-скорошните убийства с тези отпреди година или две. При по-ранните убийства убийците действат методично, много предпазливо. Последните две убийства са прибързани, Алекс. И по-жестоки.

— Може би си права. Внимателно ще прегледам досиетата. Кайл и неговите хора в Куонтико — също. Има ли нещо друго, което да те смущава?

Тя се замисли.

— Тази сутрин е съобщено за едно странно престъпление. Може и да има връзка. Погребално бюро в Уудланд Хилс. Някой се вмъкнал през нощта и се гаврил с един от труповете. Може да е някой подражател. Оставих ти папката по случая. Както и да е, трябва да бързам, за да хвана следващия полет… Ще поддържаме връзка, нали?

— Разбира се. Със сигурност. Няма да се отървеш от примката толкова лесно.

Тя ми махна и бързо се отдалечи по коридора.

Не ми беше приятно да се разделям с нея.

Джам.