Джеймс Патерсън
Теменужките са сини (18)

18.

На Уилям му отне по-малко от минута да отвори задната врата на погребалния дом. Не беше никакъв проблем, тъй като предохранителните мерки бяха сведени до минимум.

— Сега ще се нахраним — каза той на Майкъл. Започваше да се възбужда и обонянието му го отведе в залата за балсамиране. Откри три трупа, прибрани в хладилниците. — Двама мъже и една жена — прошепна той.

Уилям бързо огледа телата. Бяха пресни. Двете бяха балсамирани, едното не. Уилям разбираше от некрология, знаеше какво се прави в погребалните домове. Процесът на балсамиране включваше източване на кръвта от вените и инжектиране на нейно място на течност на основата на формалдехида. В сънната артерия и югуларната вена се вкарваха тръбички, свързани към специални помпи. Следващата стъпка бе изпразване на вътрешните органи от техните течности. Останалата работа бе чисто козметична. Зашиваха с тел челюстите на мъртвия. Наместваха и залепяха устните със специално лепило. Поставяха под клепачите специални капачета, за да не потънат очните ябълки навътре в черепа.

Уилям посочи центрофугата, която се използваше при източването на телата от кръвта и останалите течности. Засмя се.

— Тази вечер това няма да ни трябва.

Всичките му сетива бяха изострени. Чувстваше се непобедим. Нощното му зрение бе отлично. Нямаше да им трябва никакво осветление, освен слабата светлина на настолната лампа.

Отвори хладилника и взе небалсамираното тяло в ръце. Отнесе трупа — около четирийсет годишна жена — до близката порцеланова маса.

Уилям гледаше брат си и леко потриваше длани. Пое си дълбоко дъх. И преди бяха нападали погребални домове и въпреки че това не можеше да се сравни с прясно убита плячка, все пак си беше плячка.

Освен това мъртвата жена бе сравнително добър екземпляр за възрастта си. Бе привлекателна и превъзхождаше по техните критерии жената, която бяха нападнали и чиято кръв бяха изпили в Сан Франциско. На трупа имаше закачена табелка с името й — Даяна Гин.

— Надявам се, че някой погребален агент не ни е изпреварил с Даяна — каза Уилям на брат си. Разни извратени нещастници понякога се хващаха на работа в погребалните домове, за да могат да се гаврят на воля с мъртъвците. Претърсваха без никаква необходимост вагиналните и аналните отвори на труповете. Други се забавляваха, като правеха секс с мъртъвците в ковчезите. Случваше се по-често, отколкото хората биха могли да предположат.

Уилям откри, че е възбуден. Нищо не можеше да се сравни с това. Качи се на масата за балсамиране и се надвеси над жената.

Голото тяло на Даяна Гин бе пепеляво на цвят, но достатъчно красиво на слабата светлина. Устните й бяха пълни и сини. Той се запита как е умряла, тъй като не изглеждаше болна. Нямаше видими наранявания. Не бе претърпяла катастрофа.

Уилям внимателно отвори клепачите и погледна в очите й.

— Здравей, сладурано. Ти си красива, Даяна — прошепна той замечтано. — Това не е просто евтин комплимент. Наистина си красива. Ти си необикновена. Ти си на висотата на тази вечер, на Майкъл и мен. И ние ще бъдем на висотата ти.

Пръстите му леко погалиха бузите й, после дългия й врат, гърдите, които не бяха щръкнали, а по-скоро като пакет желе. Огледа линиите на вените й. Толкова красиви. Почти му се зави свят от копнеж по Даяна Гин.

Докато Уилям стоеше наведен над тялото, брат му леко погали тънките ходила на жената, после бавно и нежно плъзна длани по дългите й бедра. Стенеше слабо, сякаш се опитваше да я събуди от дълбок сън.

— Обичаме те — прошепна Майкъл. — Знаем, че можеш да ни чуеш. Все още си в тялото си, нали? Знаем това, Даяна. Знаем съвсем точно какво чувстваш. Ние сме безсмъртни.