Джеймс Патерсън
Теменужките са сини (93)

93.

Чувствах се отчасти облекчен, във всеки случай бях по-добре. Поне случаят с убийствата изглеждаше разрешен. Питър Уестън бе в затвора. Бяхме направили всичко възможно по този случай. Напрежението бе спаднало. Бяхме спрели кръвопролитията.

Джамила бе заминала предната вечер; обещахме си да поддържаме връзка и знаех, че ще го направим. Отправих се към летището същата сутрин, за да хвана полет от Сан Франциско за Вашингтон. Отивах си у дома и това ме караше да се чувствам добре.

Подробностите още излизаха наяве, но се страхувах, че никога няма да научим всичко за този странен, зловещ култ, възникнал в Калифорния. Обикновено така ставаше при разследванията на убийства. Никога не научаваш всичко, което искаш. Това е първата и най-основна истина за живота на детектива, която не показват в телевизионните сериали или киното. Предполагам, че филмите не биха се харесвали толкова, ако бяха по-близки до реалността.

Питър Уестън се бе запознал с Даниъл и Чарлз, когато те имали представления в Лос Анджелис. Уестън вече имал своите последователи в Санта Крус и Санта Барбара, но се преструвал, че се подчинява на илюзионистите, докато не се почувствал достатъчно силен сам да стане Господаря. После изпратил Уилям и Майкъл Алигзандър да свършат мръсната работа. Предполагаше се, че са имали последователи в почти сто града, особено сега, когато Интернет улеснява контактите между хората.

Нещо продължаваше да ме тормози. Не можех да определя точно какво, но то не ми даваше мира през целия път до Сан Франциско. Ядеше ме отвътре. Страх и ужас. Но заради какво?

Имаше четирийсет и пет минутно закъснение на полета, така че слязох от самолета. Всевъзможни лоши мисли се въртяха в главата ми. Чувствах се напрегнат и неспокоен.

Първите вампирски убийства в Сан Франциско продължаваха да занимават мислите ми.

И проклетият Мислител.

Джамила бе тук, в Сан Франциско. Но това бе съвсем друга тема.

Какво ме тормозеше?

После ми хрумна, че може би знам отговора. Може би го знаех през цялото време. Обадих се на Джамила в службата. Казаха ми, че си е взела почивен ден.

Позвъних на домашния й телефон, но и там никой не вдигаше. Може би беше излязла на някой от осем километровите кросове, с които се хвалеше. Или бе на среща с Тим Брадли от „Икзаминър“, а това не ми влизаше в работата.

А може и да не беше.

— Къде беше отишла?

Дали не й се беше случило нещо, или просто проявявах излишна параноя? Определено напоследък работех твърде много. Нямах нужда от това. Наистина нямах нужда.

Не можех да рискувам. Бързо отидох до гишето на „Америкън Еърлайнс“ и заверих билета си за по-късен полет. Обадих се на Нана и й казах, че се налага да остана в Сан Франциско още няколко часа. Обещах да се прибера по-късно вечерта.

— Може би един човек е в опасност — обясних аз.

— Да, и този човек си ти — каза Нана. — Довиждане, Алекс. — Пак ми затвори. Беше права да иска да съм си вкъщи, но и аз бях прав, че не исках още някой да пострада.

Наех кола, макар че започвах да се чувствам напълно излязъл извън контрол. Сетих се за думите на Чарлз Менсън: „Абсолютната параноя е абсолютно внимание“. Винаги съм смятал, че Менсън не е прав за нищо, което твърди, но може и да не беше така. Може би беше абсолютно прав за параноята.

Имах силното предчувствие, че Джамила Хюз е в опасност точно в момента. Не можех да се отърся от него. Не можех да го пренебрегна, даже и да исках. Това бе едно от моите прочути предчувствия и трябваше да се съобразя с него.

Замислих се за бившата си партньорка Патси Хамптън и нейното убийство.

Спомних си Бетси Кавалиър и нейното убийство.

И детектив Морийн Кук в Ню Орлиънс.

Много отдавна в работата си като детектив от полицията бях престанал да вярвам в съвпаденията. Въпреки това нямаше логична причина да смятам, че в Калифорния се спотайва психопат убиец, който е набелязал инспектор Джамила Хюз за своя следваща жертва.

Просто имах предчувствие.

Абсолютно внимание.

Мислителя бе на свобода, нали така? Той бе свързан с предчувствието, което имах. Очаквах обаждането му. Бях готов да го спра веднъж и завинаги. Бях напълно готов.