Джеймс Патерсън
Теменужките са сини (9)

9.

След по-малко от петдесет минути двамата с Джамила Хюз бяхме в моргата, намираща се в прочутата Съдебна палата на Сан Франциско. Там ни чакаха главният съдебен лекар Уолтър Лий и ветеринарният стоматолог доктор Панг.

Доктор Алън Панг бавно и подробно огледа двата трупа, преди да ни каже и дума. Вече бе разгледал снимките на ухапванията, направени още на местопрестъплението. Той бе дребен мъж, напълно плешив, с очила с много дебели черни рамки. В един момент, докато той оглеждаше труповете, забелязах, че инспектор Хюз си намигва със съдебния лекар. Според мен и двамата мислеха, че доктор Панг е странна птица. Аз също бях на това мнение, но той подхождаше съвсем задълбочено и очевидно сериозно към задачата си.

— Добре, добре. Готов съм да говоря за естеството на ухапванията — заяви той, когато най-после се обърна към нас. — Разбрах, че сте направили копия на следите от ухапванията, нали, Уолтър?

— Да, снехме следите с пудра за вземане на отпечатъци от пръсти. Копията трябва да са готови до ден-два. Разбира се, направихме и намазки, за да открием евентуални остатъци от слюнка.

— Добре. Според мен това е правилният подход. Готов съм да изкажа мнението си, по-точно предположението си.

— Отлично, Алън — каза Лий съвсем сериозно. Той беше с бяла престилка, на джоба на която бе избродирано „Дракон“. Беше висок мъж, към метър и осемдесет и пет, и тежеше поне сто и десет килограма. Излъчваше абсолютна самоувереност. — И друг път съм разчитал на познанията на доктор Панг — обясни ми той. — Той е експерт по ветеринарна стоматология във Ветеринарния център в „Бъркли“. Алън е един от най-добрите специалисти в тази област в света и ние имаме късмет, че можем да използваме помощта му в този случай.

— Благодаря ви, че намерихте време, доктор Панг — каза инспектор Хюз. — Оценяваме високо помощта ви.

— Наистина оценяваме това, което правите — включих се в хора от хвалебствия и благодарности и аз.

— Няма нищо, за мен е удоволствие — каза той. — Не съм съвсем сигурен с какво да започна, освен с това, че тези две убийства са изключително любопитни и за самия мен. Мъжът е жестоко изпохапан и аз съм относително сигурен какъв е бил нападателят му — всъщност бил е тигър. Ухапванията по жената са направени от двама души. Изглежда, тигърът и тези двама души са били заедно. В група. Което е необичайно. И странно, меко казано.

— Тигър? — Джамила изрази на глас недоверието, което всички изпитвахме. — Сигурен ли сте? Това не ми изглежда възможно, доктор Панг.

— Алън, обясни по-подробно, моля те — намеси се Уолтър Лий.

— Ами, както знаете, хората са хетеродонти, т.е. те имат зъби с различни размери и форми, които изпълняват няколко различни функции. Най-характерни са кучешките ни зъби, които се намират между последния резец и първия кътник от всяка страна на челюстта. Кучешките зъби се използват за разкъсването на храната.

Уолтър Лий кимна и доктор Панг продължи. На този етап той говореше единствено на съдебния лекар. Аз улових погледа на Джамила и тя ми намигна. Хареса ми, че има чувство за хумор.

Доктор Панг бе в стихията си.

— За разлика от хората някои животни са хомодонти. Техните зъби са с еднакъв размер и форма и изпълняват една и съща функция. Това обаче не се отнася за големите котки, особено за тигрите. Зъбите на тигрите са адаптирани към специфичните им хранителни навици. Всяка челюст има шест издадени резци, два остри, извити кучешки зъба и кътници, които са се трансформирали в остри режещи зъби.

— Това важно ли е по отношение на тези убийства? — попита Джамила Хюз. Аз се канех да задам същия въпрос.

Дребният мъж кимна ентусиазирано.

— Да, разбира се. Със сигурност. Челюстта на тигъра е изключително силна, може да стисне така, че да пречупи кост. Челюстта се движи само нагоре и надолу, не настрани. Това означава, че тигърът може само да разкъсва или премазва храната си, не да я дъвче или ръфа. — Той ни го демонстрира със собствените си зъби и челюст.

Преглътнах с мъка и усетих, че главата ми се клати напред-назад. В тези убийства бе замесен тигър? Как бе възможно?

Доктор Панг замълча. Той вдигна ръка и се почеса енергично по плешивото теме. После каза:

— Това, което напълно ме озадачава, е, че някой е наредил на тигъра да се отдръпне от жертвата си, след като я е нападнал — и тигърът се е подчинил. Ако това не се бе случило, жертвата щеше да бъде изядена.

— Абсолютно невероятно — каза съдебният лекар и потупа доктор Панг по гърба. После погледна Джамила и мен.

— Каква беше поговорката — „Улови тигъра, ако можеш“? Не би било лесно да се скрие тигър в Сан Франциско.