Джеймс Патерсън
Теменужките са сини (86)

86.

Беше дълга, хладна, много напрегната нощ на хълмовете край Санта Крус. Нямах търпение всичко да свърши или нямах търпение да започне. Веднага научихме нещо интересно. Адвокатката, която бе убита в Мил Вали, бе работила по съдебен иск за получаване на контрол над този имот. Вероятно затова тя и съпругът й бяха убити.

Наблюдавах ранчото с бинокъл, скрит сред дърветата и скалите. Взирах се, докато ме заболяха очите. От единайсет часа насам никой не бе излизал от ранчото. Не видях никой да стои на пост. Хората вътре бяха или луди, или изключително самоуверени. Или може би бяха невинни. Може би това бе поредната погрешна следа, по която се втурвахме.

Опитвах се да не се тревожа прекалено за Джамила, но не се получаваше. Не можех да понеса мисълта, че тя може да е мъртва. Това ли си мислеше Кайл? Това ли знаеше и се опитваше да скрие от мен?

В полунощ двама мъже излязоха навън от къщата заедно с един тигър. Гледах ги през очилата за нощно виждане. Бях почти сигурен, че съм ги виждал в Ню Орлиънс. Те бяха присъствали на бала в къщата на Даниъл и Чарлз, нали? Двамата поеха бързо по равното открито поле зад къщата.

Единият от мъжете застана на четири крака, после се претърколи във високата трева заедно с тигъра. Като че ли си играеха. Боже господи! Колко невероятно странно. Спомних си, че при жертвите в парка „Голдън Гейт“ тигърът бе нападнал плячката си и после се бе отдръпнал като по команда.

Около двайсет минути по-късно мъжете отведоха тигъра в една пристройка зад къщата. Прегръщаха близо триста килограмовия тигър сякаш беше голямо куче. Светлините в голямата къща и в съседната пристройка светиха ярко до два часа през нощта. Гърмеше рокендрол. После светлините изгаснаха.

Никой не излезе от къщата, за да отиде на лов.

Още не знаехме дали Джамила е вътре и дори дали е жива. Стоях буден и чаках. Не можех да заспя, дори и за час. ФБР продължаваха да събират информация за хората вътре. Какво, за бога, правеха там?

Още не бе установена самоличността на Господаря. Научихме за двамата руси мъже с дълги коси, вързани на конски опашки. Уилям и Майкъл Алигзандър бяха синове на една двойка хипита, които бяха работили в ранчото като гледачи на животните. Майката била зоолог. Момчетата израснали с диви животни край себе си. Посещавали училище в Санта Крус, докато станали съответно на девет и дванайсет, след което започнали да ги обучават вкъщи. При редките им появи в града носели марокански роби и ходели боси. Смятали ги за умни, но изключително потайни. Момчетата се забъркали в неприятности още преди да навършат петнайсет и били изпратени в изправителен център за малолетни заради извършено нападение с нанасяне на тежка телесна повреда. Вземали наркотици и освен това били арестувани за влизане с взлом.

Към три Кайл дойде при мен на скалите, от които наблюдавах ранчото.

— Изглеждаш ми нещо болнав — казах му.

— Благодаря. Тежка нощ. Тежък месец. Тревожиш се за нея, нали? — попита ме той. Сега изглеждаше като дистанциран наблюдател. Спокоен и овладян. Типичният Кайл. Пресметливост и интелигентност. — Не знам нищо повече, Алекс. Казах ти каквото знам.

— Все още виждам трупа на Бетси Кавалиър. Не искам отново да видя такава гледка. Да, тревожа се за нея. Ти не се ли тревожиш? Какво е предчувствието ти, Кайл?

— Ако е жива и е затворена някъде там, нямат причина да я убиват сега. Държат я там поради някаква причина.

Ако е жива.

Кайл ме потупа по рамото.

— Поспи малко, ако можеш — каза той. — Почини си. — После се отдалечи. Но когато погледнах към него, той ме гледаше.

Облегнах се на един дъб и се завих с якето си. Трябва да съм заспал в някой момент между три и три и половина. Сънувах Бетси Кавалиър, после моята партньорка и приятелка Патси Хамптън — която също бе убита. Накрая видях Джамила. О, боже, не и Джам. Не бих го понесъл.

Усетих, че някой стои надвесен над мен. Отворих очи.

Беше Кайл.

— Време е — каза той. — Време е да получим някои отговори.