Джеймс Патерсън
Теменужките са сини (83)

83.

Върнах се във Вашингтон и си взех така необходимия ми почивен ден. Защо не? Напоследък не прекарвах достатъчно време с децата, а и в крайна сметка беше събота.

Следобеда Деймън, Джени и аз отидохме в галерия „Коркорън“. Отначало малките бесове яростно се възпротивиха на идеята за това посещение, но щом влязоха в Палата на златото и светлината, изпаднаха в транс. Не искаха да си тръгнат. Типично за тях.

Когато най-после се прибрахме у дома към четири часа, Нана ми каза да се обадя на Тим Брадли от „Сан Франциско Икзаминър“. Хайде стига. Този случай няма ли край? Сега пък трябва да звъня на приятелчето на Джамила.

— Много е важно да се обадиш. Такова е съобщението — каза Нана. Тя печеше два черешови пая. Напомняше ми колко е хубаво човек да си е вкъщи.

В Калифорния беше един часът. Обадих се на Тим Брадли в офиса му. Той веднага вдигна.

— Брадли.

— Обажда се детектив Алекс Крос.

— Здравейте. Надявах се да се обадите. Аз съм приятел на Джамила Хюз.

Това вече ми беше известно. Прекъснах го:

— Всичко наред ли е с нея?

— Защо задавате този въпрос, детектив Крос? Вчера тя замина за Санта Крус. Знаехте ли за това?

— Спомена ми, че може да го направи. Някой тръгна ли с нея? — попитах. — Казах й да вземе някого със себе си.

Отговорът му беше рязък и оправдаващ се.

— Не. Както Джамила винаги казва, тя е голямо момиче и може да се оправя сама. Освен това ходи въоръжена.

Намръщих се и поклатих глава.

— И какво става? Нещо случило ли се е? Има ли проблем?

— Не е задължително да има. Тя е винаги много внимателна и точна. Просто не съм се чувал с нея, а тя обеща да ми се обади. Снощи. Потърсих ви още преди четири часа. Малко съм разтревожен. Сигурно не е нищо. Но реших, че вие знаете най-добре… с този особен случай.

— Тя често ли прави такива неща? — попитах го.

— Да се занимава с някое разследване в почивния си ден? Да. Такава си е Джам. Но със сигурност би ми се обадила, щом е обещала.

Не исках да го разстройвам допълнително, но вече бях силно разтревожен. Сетих се за двете си предишни партньорки. И двете бяха убити, и двете убийства бяха останали неразкрити. Мислителя твърдеше, че е убил Бетси Кавалиър. Също и детектив Морийн Кук в Ню Орлиънс. Ами инспектор Джамила Хюз?

— Ще се обадя в полицията в Санта Крус. Тя ми даде името и номер на полицая, с когото беше говорила. Мисля, че се казваше Коноувър. Записал съм си го някъде. Веднага ще му позвъня.

— Добре. Благодаря, детектив Крос. Ще ми се обадите ли след това? — попита Тим. — Ще ви бъда много благодарен.

Обещах да го информирам, после опитах да се свържа с лейтенант Коноувър от полицията в Санта Крус. Той не беше на работа, но аз се развиках и споменах името на Кайл Крейг. Сержантът с неохота ми даде домашния телефон на Коноувър.

Някой вдигна на този номер и чух силна музика, която успях да разпозная като „Ю Ту“.

— Има купон при басейна. Идвайте. Или се обадете в понеделник — каза един мъжки глас. — Чао засега.

Връзката прекъсна.

Набрах отново и казах:

— Търся лейтенант Коноувър. Спешен случай. Обажда се детектив Алекс Крос. Във връзка с инспектор Джамила Хюз от Сан Франциско.

Чух:

— А, по дяволите! — И после: — На телефона е Коноувър. Кой казахте, че сте?

Възможно най-кратко му обясних кой съм и каква е връзката ми със случая. Имах чувството, че Коноувър е пиян или близо до това състояние. Вярно, че беше почивният му ден, но, за бога — при него бе едва два часът.

— Тя замина към подножието на планината да търси някакви ню уейв вампири — каза той и се засмя презрително. — В Санта Крус няма вампири, детектив Крос. Можете да ми повярвате. Сигурен съм, че с нея всичко е наред. Вероятно в момента шофира към Сан Франциско.

— Засега са станали поне двайсет и пет убийства във вампирски стил — опитах се да отрезвя Коноувър или поне да пробия опиянението му. — Те бесят жертвите си и после източват кръвта им.

— Казах ви всичко, което знам — отвърна той. — Мога да се обадя на патрулните коли, ако искате — добави Коноувър.

— Направете го. А междувременно аз ще се обадя на ФБР. Те вярват, че в тези убийства са замесени вампири. Кога последно видяхте инспектор Хюз?

Той се поколеба.

— Кой знае? Чакайте да помисля, някъде преди двайсет и четири часа.

Затворих му. Никак не ми беше харесал.

После седнах и се замислих за всичко случило се, откакто се запознах с Джамила Хюз. Направо ми се замая главата от този случай. Всичко в него бе прекалено, напълно нова територия. Присъствието на Мислителя наоколо влошаваше положението допълнително.

Обадих се на Кайл Крейг и после на „Америкън Еърлайнс“. Позвъних на Тим Брадли и му казах, че тръгвам за Калифорния.

Санта Крус.

Столицата на вампирите.

Джамила бе в беда там. Усещах го.