Джеймс Патерсън
Теменужките са сини (81)

81.

Вече бе наистина ядосана. И кой разумен човек не би бил? Скъсваше си задника от работа в нечий чужд град. Паркира сааба в една странична уличка в града, точно срещу бар „Асти“. Докато караше, загуби ориентация къде се намира река Сан Лоренцо, но трябваше да е някъде наоколо. Със сигурност я подушваше.

Тъкмо слезе от колата, когато се появиха двама мъже. Тръгнаха бързо и застанаха плътно от двете й страни.

Джамила примигна. Те сякаш се появиха от нищото. Руси конски опашки, помисли си тя. Студенти? Сърфисти? Надяваше се да са такива.

Бяха добре сложени, но нямаха вид да тренират с щанги всеки ден. По-скоро дължаха вида си на природата. В главата й нахлуха образи на Ерос, Хермес и Аполон. Изключително добре оформени мускули. Мъжественост. Изсечен мрамор.

— Мога ли да ви помогна, момчета? — попита тя. — Плажа ли търсите?

По-високият от двамата заговори изключително самоуверено или просто се перчеше.

— Съмнявам се — каза той. — Всъщност не сме сърфисти. Освен това живеем тук. А вие?

И двамата имаха тъмносини очи. С невероятно наситен цвят. Единият изглеждаше на не повече от шестнайсет. Движенията им бяха решителни и премерени. Това не й харесваше. Край тях на уличката нямаше никой, който да се намеси в случай на нужда.

— Може би вие можете да ми кажете къде е плажът — каза тя.

Те я притесняваха физически, стояха прекалено близо до нея. Тя нямаше да може да извади пистолета си. Не можеше да мръдне, без да се блъсне в единия от двамата. Те бяха с черни тениски, дънки и обувки за скално катерене.

— Може ли да се отдръпнете малко? — каза тя накрая. — Просто се дръпнете.

По-възрастният от двамата се усмихна. Плитката вдлъбнатина между устната и носа му беше сексапилна и заоблена.

— Аз съм Уилям. А това е брат ми Майкъл. Случайно да не търсехте нас, инспектор Хюз?

О, не, о, боже господи! Джамила се опита да посегне към оръжието в кобура на гърба си. Те стиснаха ръцете й. Взеха й оръжието с лекота, сякаш тя бе дете. Тя се удиви колко бързо се движат и колко са силни. Двамата я повлякоха по тротоара и й сложиха белезници. Откъде взеха белезниците? От Ню Орлиънс? От увитата детективка?

Отново заговори по-големият.

— Никакви писъци, иначе ще ви прережа гърлото, инспектор Хюз — каза той невъзмутимо. — Ще ви прережа гърлото!

После заговори вторият. Стоеше почти долепил лице до нейното. Тя видя дългите му вампирски зъби.

— Ако тръгнеш на лов за вампири, вампирите ще те уловят — каза той.