Джеймс Патерсън
Теменужките са сини (80)

80.

Джамила си спомни един цитат от любимия и роман на Шърли Джаксън, по който бяха направили изключително слаб филм. „Ако ще го правиш, направи го сам“ — беше написала Джаксън. Това най-добре обобщаваше собствените й чувства по отношение на този случай. А може би дори и по отношение на живота й напоследък.

Караше стария си изпитан сааб към Санта Крус. Стискаше кормилото малко по-силно от обичайно и ръцете й бяха изтръпнали. Вратът й си оставаше все така схванат. Това бе много затормозяващ случай и тя просто не можеше да го изхвърли от мислите си. Убийците бяха някъде на свобода. Щяха да продължат да убиват, докато някой не ги спреше. Може би тя щеше да успее.

Опита да убеди приятеля си да тръгне с нея, но Тим отразяваше за вестника протестите на някакви велосипедисти. Освен това и тя не бе сигурна дали иска да прекара целия ден с него. Тим беше сладък, но все пак не беше Алекс Крос. Така че в момента тя напускаше магистралата и навлизаше в Санта Крус съвсем сама. Пак съвсем сама.

Поне беше предупредила Тим, че заминава за Санта Крус, разбира се, тя беше голямо момиче и бе въоръжена до зъби. Пфу, зъби — помисли си тя. Стана й гадно при мисълта за вампирските зъби и ужасната смърт на изпохапаните жертви.

От друга страна, винаги бе харесвала Санта Крус. Може би защото той бе епицентърът на земетресението през 1989-а — 6,9 по скалата на Рихтер, шейсет и три жертви, но после районът се бе възстановил напълно. Симпатичното малко градче и хората бяха отказали да се препънат пред бедствието. Сега имаше много сгради, построени по противоземетръсни технологии, нищо по-високо от два етажа. Санта Крус бе истинската Калифорния, в най-добрия й вид.

Докато караше, Джамила видя как един едър рус сърфист слезе от фолксваген, на чийто покрив беше закрепена дъска за сърф. Той дояждаше парче пица, докато вървеше към книжарница „Санта Крус“. Истинската Калифорния.

Тук се срещаше разнородна смесица от хора — бивши хипита, собственици на компании от областта на високите технологии, сърфисти, студенти. Това много й харесваше. Но къде се криеха проклетите вампири? Тук ли бяха? Знаеха ли, че тя е в Санта Крус и ги търси? Дали не бяха сред сърфистите или хипитата, с които се разминаваше по улицата?

Първата й спирка в града бе полицейският участък. Лейтенант Хари Коноувър се изненада силно, когато видя Джамила на живо. Тя предположи, че той не може да си представи някой детектив сам да си създава работа.

— Казах ви, че ще ви изпратя всичко, което съм събрал за тези случаи. Не ми ли повярвахте? — попита той. Поклати глава, при което разлюля доста дългите си руси къдрици и обърна към тавана кафявите си очи. Коноувър беше висок, добре сложен, вероятно към трийсет и пет годишен. Горе-долу на нейната възраст. Джамила отгатна, че той обича да флиртува и че има високо мнение за себе си.

— Разбира се, че ви повярвах. Но днес е почивният ми ден, а този случай не ми дава мира. Ето защо дойдох дотук, Хари. По-добре е, отколкото да си общуваме по имейла, нали? Какво ще ми покажеш?

Тя усети, че му се иска да й каже да върви да си гледа работата или да се наслаждава на почивния си ден. Беше чувала всичко това и преди и може би той беше прав. Но не и сега, не и с този случай, който си оставаше неразгадан.

— Прочетох в няколко доклада, че някои от местните вампири евентуално живеят заедно в комуна. Имаш ли някаква представа къде? — попита тя.

Коноувър кимна и се престори на загрижен. Освен това той я преценяваше мислено, това й беше ясно. Очевидно бе и че се заглежда по гърдите й.

— Така и не получихме потвърждение за това — каза той. — Доста младежи живеят на групи, но не знам за никаква комуна. Има няколко по-известни клуба — „Каталист“, „Палукавил“. Доста младежи живеят в общи квартири на Пасифик стрийт.

Тя не се предаде. Никога не се предаваше.

— Но ако наистина много младежи живеят заедно, имаш ли представа къде може да бъде?

Коноувър въздъхна, видимо раздразнен от въпроса й. На Джамила й беше ясно, че той не е от полицаите, които влагат твърде много от себе си в работата. Ако работеше за нея, тя щеше да го прехвърли на друго място на секундата, а Коноувър щеше да се оплаче, че е жертва на сексуален тормоз. А не би било така. Той просто беше мързелив, немарлив полицай и това никак не й хареса. Човешки живот зависеше от това доколко добре вършеше работата си той. Не му ли беше ясно това?

— Може да са някъде в подножието на планината. Или на север, около Болдър Крийк — каза Коноувър провлечено. — Наистина не знам какво да ви кажа.

Разбира се, че не знаеш, Хари. Пфу!

— Но къде би проверил първо? — настоя тя. Ако изобщо ставаш за полицай.

— Инспектор Хюз, аз лично не бих залагал твърде много на тази версия. Да, наистина по тези места се случиха някои странни изчезвания на хора. Но това е вярно за всеки град по крайбрежието на Калифорния. В наши дни младежите са по-буйни, отколкото са били едно време. Не вярвам някой да е пострадал наистина в Санта Крус и със сигурност не приемам, че това е вампирската столица на Западния бряг. Не е. Повярвайте ми. В Санта Крус няма вампири.

Тя кимна и се престори, че е съгласна с него.

— Мисля първо да проверя в подножието на планината.

Коноувър се сбогува с нея.

— Ако свършите с преследването на призраци преди седем, обадете ми се. Може да отидем да пийнем нещо. Нали е почивният ви ден.

Джамила кимна.

— Непременно. Ако свърша преди седем. Благодаря за помощта. — Глупак.