Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Violets are Blue, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 21гласа)

Информация

Сканиране
Еми(2016)
Корекция и форматиране
VeGan(2018)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън

Заглавие: Теменужките са сини

Преводач: Дори Габровска

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2004

Тип: роман

ISBN: 954-26-0160-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4561

История

  1. —Добавяне

8.

Още си мислех за странните, ужасни ухапвания и изгубената кръв, когато слязох от самолета и се озовах на претъпканото международно летище на Сан Франциско. Огледах се за инспектор Джамила Хюз. Според слуховете тя бе привлекателна чернокожа жена.

Забелязах, че един господин близо до изхода чете „Икзаминър“. Видях голямото заглавие на първа страница: Ужас в парка „Голдън Гейт“, двама убити.

Не видях никой да ме чака, така че започнах да се оглеждам за табелите, упътващи към спирките на обществения транспорт. Носех само ръчен багаж; бях обещал да се прибера у дома до събота, за концерта на Деймън. Бях обещал и възнамерявах отсега нататък винаги да спазвам обещанията си. Честна дума.

Една жена се приближи до мен, когато тръгнах към изхода.

— Извинете, вие ли сте детектив Алекс Крос?

Забелязах я точно преди да ме заговори. Беше с дънки и черно кожено яке, облечено върху бледосиня тениска. После забелязах издайническата подутина от кобура на кръста й. Беше към трийсет и пет годишна, симпатична на вид, земна, приятна като за детектив от отдел „Убийства“, които обичайно са леко навъсени.

— Инспектор Хюз? — попитах аз.

— Джамила. — Тя ми протегна ръка и се усмихна, когато я поех. Усмивката й също бе приятна. — Радвам се да се запознаем, детектив Крос. Обикновено не възприемам никакви идеи, произхождащи от ФБР, но репутацията ви се движи преди вас. Пък и убийството във Вашингтон прилича твърде много на тези две. Така че — добре дошли в Сан Франциско.

— Радвам се, че съм тук — отвърнах на усмивката й и разтърсих ръката й. Тя стисна моята силно, но не прекалено. — Тъкмо си мислех за убийството във Вашингтон. Бележките ви от местопрестъплението съживиха спомените ми. Така и не стигнахме донякъде с убийството на Патриша Камерън. Можете да добавите това към така наречената ми репутация, тази, която ме изпреварва.

Джамила Хюз отново се усмихна. Искрено. В усмивката й нямаше нищо престорено. Тя не приличаше на детектив от полицията и това навярно бе хубаво. Изглеждаше твърде нормална за ченге.

— Е, по-добре да побързаме. Свързах се с един специалист по ветеринарна стоматология и имам среща с него в моргата. Той е близък приятел със съдебния лекар. Какво ще кажете обиколката на забележителностите на Сан Франциско да започне оттам?

Поклатих глава и се усмихнах.

— Всъщност точно това се надявах да видя. Мисля, че съм чел за градската морга в един от туристическите справочници. Когато сте в Сан Франциско, не пропускайте да навестите моргата.

— Няма я в пътеводителите — каза Джамила, — а би трябвало. Много по-интересна е от пътуването в старинен трамвай.