Джеймс Патерсън
Теменужките са сини (78)

78.

Карах към местопрестъплението сам, чувствах се все по-дистанциран и като в сън. Зъбните колела в главата ми се въртяха бавно и методично. Какво следваше оттук нататък? Нямах никаква идея. Боже, колко бях скапан!

Къщата бе допълнителна постройка в едно от историческите имения в Гардън Дистрикт, малка двуетажна къща с балкон на втория етаж. Приличаше на уютен домашен пансион. Бе заобиколена от магнолии и бананови дървета. Също и от красива ограда от ковано желязо, каквито се срещаха във Френския квартал.

Около половината полицаи в Ню Орлиънс вече бяха там. Имаше и две линейки с включени сигнални светлини. Заедно с нас започваха да пристигат и репортерите — късната смяна.

Детектив Самс бе пристигнал на местопрестъплението няколко минути преди мен. Той ме посрещна в коридора пред спалнята на втория етаж, където бе станало убийството. Интериорът на къщата бе изпипан до най-малкия детайл на всяка повърхност — тавани, парапети, корнизи, врати. Собственикът се бе грижил за къщата, която бе пълна със сувенири от карнавала Марди Грас. Пера и мъниста, шарени маски и костюми бяха окачени по стените.

— Това е по-лошо, отколкото си мислехме — каза Самс. — Тя е от нашите, казва се Морийн Кук, детектив от Нравствения, но помагаше по случая с Даниъл и Чарлз. Почти всички от отдела й бяха включени.

Самс ме заведе в спалнята на детектив Кук. Беше малка, но приятна, с таван, боядисан в небесносиньо. Някой ми беше казал веднъж, че цветните тавани пречат на крилатите насекоми да свиват гнезда по тях.

Морийн Кук бе червенокоса, висока и слаба, вероятно малко над трийсетгодишна. Беше обесена на босите си крака и висеше от полилея. Ноктите й бяха лакирани в червено. Беше гола, с изключение на една тънка сребърна гривна на китката й.

По цялото й тяло имаше следи от стичаща се кръв, но на пода, нито някъде другаде, нямаше локви кръв.

Приближих се до нея.

— Тъжна работа — прошепнах аз. Един изгаснал човешки живот — просто така. Още един мъртъв детектив. — Погледнах Мичъл Самс. Той чакаше да заговоря пръв. — Това може да не е дело на същите убийци — казах, като поклатих глава. — Следите от ухапванията ми се струват различни. По-повърхностни са. Нещо се е променило.

Отдръпнах се назад от тялото на Морийн Кук и огледах спалнята й. Старинни фотографии по стените. Няколко азиатски ветрила над леглото — което изглеждаше така, сякаш някой е спал в него. Или си стоеше неоправено от предния ден.

Телефонът ми иззвъня. Натиснах един бутон с палеца си. Чувствах се в безтегловност. Вцепенен. Нуждаех се от сън.

— Намери ли я вече, доктор Крос? Какво мислиш? Кажи ми най-доброто си предположение как да спрат тези ужасни убийства. Би трябвало вече да си го измислил.

Обаждаше се Мислителя. Откъде знаеше за убийството?

Изведнъж осъзнах, че крещя в телефона.

— Ще те пипна! Поне това съм измислил, негоднико!

Затворих му и изключих телефона си. Огледах се. Кайл Крейг ме гледаше от вратата.

— Добре ли си, Алекс? — прошепна той.