Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Violets are Blue, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 20гласа)

Информация

Сканиране
Еми(2016)
Корекция и форматиране
VeGan(2018)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън

Заглавие: Теменужките са сини

Преводач: Дори Габровска

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2004

Тип: роман

ISBN: 954-26-0160-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4561

История

  1. —Добавяне

73.

Никога не бях виждал нещо подобно. Двамата с Джамила мълчахме и гледахме с широко отворени очи, когато влязохме в една още по-голяма стая. Тя бе осветена от аплици, повечето електрически. Навсякъде проблясваха брутални вампирски зъби. Белият тигър започна да ръмжи и аз си спомних ухапванията в човешката плът.

Ако тръгнеш на лов за вампири…

Какво ставаше в това зловещо подземие? Каква бе целта на събирането тази вечер? Кои бяха тези вампири — толкова много накуп?

Даниъл и Чарлз застанаха до двама високи красиви мъже в сатенени черни роби. Те изглеждаха малко над двайсетгодишни, може би дори по-млади. Приличаха на млади богове. Всички се струпаха напред, за да видят какво ще последва.

— Тук съм, за да миропомажа двама нови вампири — съобщи Даниъл тържествено. Представяше същия персонаж, който използваше за сценичните си представления. — Поклонете се пред тях!

Една жена отпред изкрещя:

— Нашите принцове! — изпищя тя. — Принцовете на мрака! Обожавам ви!

— Тишина! — нареди Чарлз. — Изведете тази глупава крава оттук! Прогонете я!

Изведнъж светлините примигнаха, после изгаснаха напълно. Загасиха няколкото горящи факли. Хванах Джамила за ръка и двамата се изтеглихме към най-близката стена.

Не виждах нищо. Усетих някаква студенина в центъра на гърдите си.

— По дяволите, какво става, Алекс?

— Не знам. Да не се отделяме един от друг.

В мрака бързо настана хаос. Хората запищяха. Наблизо изплющя камшик. Истинска лудост. Хаос. Ужас.

Двамата с Джамила бяхме извадили оръжията си. Но не можехме да направим нищо в непрогледната тъмнина.

Мина минута или повече. Всичко бе потънало в тъмнината. Стори ми се, че измина цяла вечност. Твърде дълго. Страхувах се някой да не ме прободе с нож. Или да забие зъби в гърлото ми.

Някъде в къщата забръмча генератор. Светлините в подземието примигнаха и отново се включиха. После пак изгаснаха. Отново светнаха.

Видях смътни очертания, цветни кръгове. И после…

Илюзионистите бяха изчезнали.

Някой извика:

— Станало е убийство! О, боже, и двамата са мъртви.