Джеймс Патерсън
Теменужките са сини (65)

65.

Мислителя видя как Алекс Крос слезе от колата. Държеше го под око.

Крос и очарователната Джамила Хюз се бяха върнали от вечеря и отново се заемаха с наблюдението. Дали двамата се сближаваха? Щяха ли Алекс и Джамила да станат любовници в Ню Орлиънс? Това бе една от очевидните слабости на Крос: нуждата да бъде обичан.

Но сега Крос отново слезе от колата.

Нещо тормози великия Крос. Може би има нужда от малка разходка след вечерята. Или има нужда да обмисли наново случая и иска да остане сам. Той е самотник, също като мен.

Това беше удивително, това не беше хубаво.

Той проследи Крос по една тъмна улица със скромни на вид еднотипни къщи.

Уханието на орлови нокти, жасмин и гардении изпълваше въздуха. Вдиша го дълбоко. Приятно. Преди сто години цветните ухания са скривали миризмите от близките кланици. Мислителя познаваше историята, знаеше доста за много неща и фактите лесно изплуваха в главата му, докато продължаваше да следи Крос от безопасно разстояние. Трупаше информация и знаеше как да я използва.

Чу тракането на трамвая по Сейнт Чарлз авеню през няколко пресечки. То прикриваше евентуалния тих шум от собствените му стъпки.

Наслаждаваше се на тази разходка с Крос изключително много и му хрумна, че може би това ще бъде неговата нощ. Самата мисъл за това отприщи прилива на адреналин в тялото му.

Продължи да се приближава към Крос. Да, точно така. Тук, сега.

Отчасти очакваше Крос да се обърне и да го погледне. Това би било добре, толкова точно, подходящо, иронично. Доказателство за инстинктите на Крос и че той е достоен съперник.

Бързо се скри в един проход и заобиколи. Сега бе само на няколко метра от Крос. За секунди можеше да измине разстоянието до него.

Крос спря при старото гробище „Лафайет“, така наречения Град на мъртвите. Зад портите му имаше пищни надземни гробници и големи семейни гробове.

Мислителя също спря. Наслаждаваше се на това, на всяка секунда.

На портата имаше табела, че гробището се охранява от полицейски патрули.

Мислителя се съмняваше това да е вярно. Пък и нямаше значение, нали така? Можеше да се справи с полицаите без никакъв проблем.

Крос се огледа, но не видя Мислителя в сенките. Дали да не се хвърли отгоре му сега? Ще влезе ли в ръкопашна битка с него? Нямаше значение — беше сигурен, че може да спечели. Гледаше как Алекс Крос диша. Последните му глътки въздух на тази земя? Каква мисъл.

Крос се обърна с гръб към гробището и пое по една друга странична уличка. Вървеше обратно към колата, от която извършваха наблюдението, връщаше се при инспектор Хюз.

Мислителя тръгна след него, но после сви встрани. Това не бе нощта, в която Крос щеше да умре. Щеше да прояви милост, да го пощади.

Причината: на тази улица беше твърде тъмно. Нямаше да вижда очите на Крос, докато той умира.