Джеймс Патерсън
Теменужките са сини (57)

57.

След единадесет години неразкрити убийства се бе стигнало дотук.

Ню Орлиънс, Луизиана.

Нощен клуб, наречен „Хаул“.

Двама илюзионисти, наречени Даниъл и Чарлз.

Все още не можех да пътувам, така че останах във Вашингтон. Ядосвах се, че не съм в Ню Орлиънс. Пропусках важно събитие, но Кайл беше там. Мисля, че искаше лично да извърши ареста, и не можех да го виня. Това несъмнено щеше да се отрази добре на кариерата му. Случаят бе от огромно значение.

Същата вечер в Ню Орлиънс шестима агенти от ФБР се мотаеха из тълпата, събрала се за ранното представление на Даниъл и Чарлз. Барът се намираше в един район, пълен със складове, близо до Джулия стрийт. Обикновено в него гостуваха музиканти и дори и тази вечер през тухлените стени кънтеше музика. Неколцина туристи се опитаха да влязат в бара с питиетата си, купени от Бърбън стрийт, и им бе отказан достъп завинаги.

Евтините стари коли и няколкото джипа на паркинга подсказваха присъствието на студенти от местните университети. Над шумната и възбудена тълпа се носеше гъст слой дим. Сред публиката имаше и такива с вид на тийнейджъри — за клуба се говореше, че нарушава правилото за сервиране на алкохол на непълнолетни. На собствениците на клуба бе по-лесно да подкупват полицията, отколкото да контролират ефективно какво става в клуба.

Изведнъж всичко стихна. Един-единствен глас прониза тишината:

— Боже господи! Вижте това!

На сцената, покрита с черно кадифе, бе излязъл бял тигър.

Голямата котка повдигна глава и изрева. Едно момиче с розово потниче изпищя откъм предните редове. Тигърът отново изрева.

Втори бял тигър излезе и застана до първия. Погледна право срещу тълпата и изрева. Първите редове се намираха точно пред сцената. Мъжете и жените, които седяха там, бързо започнаха да се измъкват назад, вземайки и бирите си.

Непогрешим рев на тигър се разнесе от противоположната част на помещението, зад публиката. Всички замръзнаха по местата си. Колко тигъра се разхождаха на свобода в този клуб? Къде бяха? Какво, по дяволите, ставаше?

Светлините на сцената превръщаха останалото помещение в черна яма. Всеки опит някой да се изнесе към някоя от страните на залата бе рискован. Светлините на сцената се раздвижиха — отляво надясно, после отдясно наляво. Прожекторите бяха силни, почти ослепителни. Те създаваха илюзията, че цялата сцена се мести.

Публиката ахна изумена. Във въздуха се носеше всеобща паника.

Тигрите бяха изчезнали!

Двама илюзионисти с лъскави черни костюми, украсени със златисто ламе, сега стояха в центъра на сцената, където само преди миг бяха стояли тигрите. И двамата се усмихваха; едва се сдържаха да не се разсмеят на стреснатата публика.

По-високият от двамата, Даниъл, най-после заговори:

— Няма от какво да се страхувате. Ние сме Даниъл и Чарлз, най-добрите, които някога ще видите! Това е обещание, което ще спазим. Нека магията започне!

Публиката в бара започна да ръкопляска и вика, после да реве одобрително. Тази вечер имаше две представления. Всяко трябваше да трае час и половина. Агентите от ФБР стояха разпръснати из публиката. Кайл Крейг беше вътре. Други агенти бяха разположени на равни разстояния един от друг навън, на улицата. Даниъл и Чарлз се концентрираха върху няколко илюзии, наречени „Почит към Худини“. Освен това изпълниха „Веселата вдовица“ на прочутия илюзионист Карл Херц.

Публиката посрещна представленията изключително благосклонно. Почти всички зрители гледаха със страхопочитание, вече решили да дойдат отново и да доведат и своите приятели. Най-вероятно това се случваше навсякъде, където Даниъл и Чарлз изнасяха представленията си.

Сега бе време за истинската работа на ФБР След второто представление Даниъл и Чарлз потеглиха в сребриста лимузина, която ги чакаше на задънената алея пред задния вход. Зад сцената цареше шум и хаос. Даниъл и Чарлз си крещяха един на друг.

Щом сребристата лимузина най-после излезе от алеята, колите на ФБР я последваха през обичайните тълпи в центъра на Ню Орлиънс към езерото Пончартрен. Кайл Крейг поддържаше радиовръзка с всички коли.

Лимузината спря пред едно старинно имение, където с пълна пара течеше частно парти. Музиката гърмеше над просторните морави, оградени от двеста-триста годишни дъбове. Гостите на партито се бяха разпилели по моравите, които се спускаха към тъмната проблясваща вода на езерото.

Шофьорът на лимузината слезе и отвори едната задна врата с театрален маниер. Под погледите на няколко невярващи на очите си агенти навън изскочиха два бели тигъра.

Даниъл и Чарлз не бяха в лимузината. Илюзионистите бяха изчезнали.