Джеймс Патерсън
Теменужките са сини (52)

52.

Стана ясно, че Ъруин Снайдър не би могъл да е извършил по-ранните убийства. Беше пътувал извън Северна Каролина само два пъти през живота си. Осъществяваше контактите си с външния свят предимно чрез Интернет. И, разбира се, беше твърде млад, за да е замесен в убийства, станали преди единайсет години.

Обаче това седемнайсет годишно момче бе убило майка си и баща си и, изглежда, не изпитваше никакви угризения. Тигъра му казал да го направи. Това бе всичко, което успях да изкопча от него. Отказа да обясни как се е свързал с човека или групата, която имаше такова влияние над него.

Докато разпитвах Снайдър, а после и останалите от фермата, рамото и ръката ми започнаха да парят и после да ме болят. Ухапванията бяха разкъсали кожата, но нямаше много кръв. Ухапването на рамото ми беше най-дълбоко, въпреки че беше през сакото ми — бяха останали отчетливи следи от зъбите, които фотографираха в участъка.

Не си направих труда да ходя до Бърза помощ в Шарлът. Имах твърде много работа. Раните скоро започнаха да ме болят много силно. Към обяд вече трудно свивах ръката си на юмрук. Съмнявах се дали бих могъл да натисна спусъка на пистолета си. Сега си един от нас — ми беше казал Ъруин Снайдър.

Чудех се от каква група, секта или култ бе част Снайдър. Къде беше Тигъра? Той само един човек ли беше? Присъствах на една оперативка с ФБР и шарлътската полиция, която продължи до осем вечерта. Крайният резултат бе, че изобщо не се бяхме доближили до разрешението на загадката. ФБР ровеха из Интернет, търсеха съобщения, споменаващи Тигъра или изобщо някакъв тигър.

Взех полет за Вашингтон късно вечерта и успях да подремна малко в самолета. Съвсем недостатъчно. Телефонът ми иззвъня само няколко минути след като се прибрах вкъщи. Сега пък какво?

— Значи се върна, доктор Крос? Хубаво. Добре дошъл у дома, липсваше ми. Хареса ли ти в Шарлът?

Поставих слушалката на телефона и бързо излязох навън. Не видях никого, никакво движение и в двете посоки на улицата, но това не означаваше, че той не се спотайва някъде край къщата. Как иначе би могъл да знае, че съм се прибрал?

— Върнах се — извиках силно. — Ела да ме пипнеш! Хайде да се изясним веднъж и завинаги. Да видим кой ще победи! Ето ме тук, копеле! — Той не извика в отговор.

После чух стъпки зад мен. Рязко се обърнах да посрещна лице в лице Мислителя.

— Алекс, какво става тук? Кога се върна? И с кого говориш?

Беше Нана. Стори ми се дребна и изплашена. Тя се доближи и ме прегърна силно.