Джеймс Патерсън
Теменужките са сини (51)

51.

Главата ме болеше, но следващите четири часа разпитвах Ъруин Снайдър в една празна, боядисана в бяло клаустрофобична стаичка на затвора в Шарлът. През първия час и нещо го разпитвахме заедно с Кайл, но не се получи нищо, затова помолих Кайл да ни остави сами. Снайдър бе окован, така че не се чувствах застрашен. Чудех се как се чувства той.

Рамото и дланта ми започваха да пулсират болезнено, но разпитът бе по-важен от раните ми. Ъруин Снайдър бе очаквал да се появя в Шарлът. Защо? Какво друго знаеше? По какъв начин този озлобен млад убиец от Шарлът се връзваше с останалите убийства?

Снайдър беше блед и с нездрав вид, имаше козя брадичка и бакенбарди. Взираше се в мен с тъмните си очи, които бяха много будни и интелигентни.

После отпусна глава върху гетинаксовата маса, а аз почти го повдигнах от стола му, като го издърпах за косата. Той дълго ме псува. После настоя да се види с адвокат.

— Боли, нали? — казах му. — Не ме карай да го правя повторно. Повече никакво лягане по масата. Сега не е време за спане. Не е и време за игрички.

Той ми показа среден пръст и отново отпусна глава на масата. Знаех, че е правел подобни номера в училище и вкъщи и там му се е разминавало години наред. Но не и тук, не и с мен.

Отново го дръпнах рязко за мазната черна коса, този път още по-силно.

— Ти май не разбираш, като ти говоря на английски. Убил си и двамата си родители съвсем хладнокръвно. Ти си убиец.

— Адвокат! — изпищя той. — Адвокат! Адвокат! Едно ченге ме изтезава тук! Ченгето ме бие! Адвокат! Адвокат! Искам шибания си адвокат!

Със свободната си ръка стиснах брадичката му. Той се изплю върху ръката ми. Не му обърнах внимание.

— Слушай ме внимателно. Слушай! Всички други от онази ферма са в участъка в града. Само ти си тук с мен. Никой не може да те чуе. Освен това никой не те бие. Но със сигурност ще говориш с мен. — Отново дръпнах косата му — колкото можеше по-силно, но без да му отскубна някой кичур. Снайдър изпищя, но аз знаех, че не го е заболяло много. — Убил си майка си и баща си с чук. Ухапа ме два пъти. И вониш адски. Не те харесвам изобщо, но все едно трябва да си поговорим.

— По-добре иди някой да ти почисти раните, свиньо — изръмжа той. — Да не кажеш, че не съм те предупредил.

Продължаваше да говори наперено, но се сви и се дръпна назад, когато отново посегнах към косата му.

— Откъде знаеше, че ще дойда в Шарлът? Откъде знаеш името ми? Кажи ми.

— Питай Тигъра, като се срещнете. Това ще стане по-скоро, отколкото предполагаш.