Джеймс Патерсън
Теменужките са сини (48)

48.

Често някое единично убийство или серия от убийства ни ужасяват и ангажират фантазиите на обществото по най-зловещ начин. Серийните убийства на Джефри Дамър в Милуоки, убийството на Джани Версаче и последвалото убийство на Андрю Филип Кюнанън, руснакът Андрей Чикатило, за когото се твърди, че е серийният убиец с най-много жертви. Сега тази кървава поредица на двата бряга на Съединените щати.

Имахме късмет, че разполагахме с хеликоптера на ФБР, който да ни отведе от Савана в Шарлът. Още докато бяхме във въздуха, Кайл се свърза с агентите ни земята, които бяха обградили някаква порутена ферма на двайсетина километра от Шарлът. Никога преди не бях виждал Кайл толкова оживен и въодушевен от някое разследване, дори и при случая с Казанова или с Джентълмена.

— Май най-после направихме пробив — каза ми Кайл. — Никой няма да излезе от онази ферма, докато не пристигнем там. Мисля, че шансовете ни са добри.

— Ще видим — казах аз. — Не съм сигурен, че това са същите хора. — Бях спрял да правя предположения за убийците. Защо Шарлът, Северна Каролина? Това щеше да бъде четвърто нападение в този град. Дали всичко не ни водеше към Шарлът? Защо?

Кайл изслуша още един доклад за положението от агентите при фермата, после ми преразказа най-важното.

— Родителите на едно седемнайсет годишно момче от Шарлът били нападнати в леглата си късно снощи. И двамата били пребити до смърт. На местопрестъплението намерили голям чук. По телата имало ухапвания. Имало следи, че двете жертви са нападнати или от някакво голямо животно, или от човек, който е носел заострени метални зъби. — Кайл се намръщи. Той все още не вярваше във вампирите. — След това момчето избягало и се скрило в една изоставена ферма близо до река Лоблоли, в покрайнините на Шарлът. Доколкото знаем, в тази ферма се събират предимно тийнейджъри. Очевидно някои от тях са едва дванайсет — тринайсет годишни. Голяма каша, Алекс. Поставил съм всичко на изчакване, докато не пристигнем там. Възрастта на тези деца е сериозен проблем.

След малко повече от десет минути кацнахме на една ливада, осеяна с диви цветя. Намирахме се на около пет километра от къщата, където евентуално се криеше убиецът. Тази история приличаше на Бони и Клайд. Докато стигнем до гъстата гора около фермата, вече минаваше пет часът. Скоро щеше да се стъмни.

Къщата бе на два етажа, дървена и потънала в избуяли глицинии. Земята, където залегнахме да се скрием, бе осеяна с шишарки и орехи. Всичко това ми напомняше за мястото на юг, където бях израснал. За нещастие това не бяха особено щастливи спомени. И майка ми, и баща ми бяха умрели трийсет и пет годишни, твърде преждевременно. Моята психотерапевтка имаше теория, че аз си представям, че умирам млад също като родителите си. Мислителя, изглежда, поддържа същата теория и може би възнамерява скоро да я осъществи на практика.

Покривът на старата къща бе стръмен, тесният тавански прозорец бе счупен на две места. Въпреки олющената бяла боя, гредите изглеждаха невредими, но част от керемидите липсваха. Зловещо, зловещо, зловещо.

ФБР проявяваше особена чувствителност, поради факта че повечето от събраните в къщата бяха непълнолетни. Не знаеха точно кои са вътре и дали имаха полицейски досиета. Нямаше доказателства, че са замесени в убийствата. Решихме, стига да останехме незабелязани, да изчакаме падането на нощта, за да видим дали някой няма да си тръгне или пристигне. После щяхме да атакуваме къщата. Положението беше сложно, дори от политическа гледна точка, и щеше да има сериозни последствия, ако някой непълнолетен бъдеше ранен или убит.

В рязък контраст всичко в гората изглеждаше спокойно, порутената къща също бе странно тиха, като се имаше предвид, че бе пълна с младежи. Не се чуваше смях, нито рок музика, не се долавяше мирис на готвено. Мъждукаха някакви слаби светлини.

Засилваше се страхът ми, че убиецът вече си е тръгнал, че сме закъснели.