Джеймс Патерсън
Теменужките са сини (44)

44.

Вече свързвахме някой от точките. Най-после. Надявах се скоро да успеем да сглобим целия вампирски пъзел. До следобед на следващия ден ФБР бяха направили списък от дванайсет източни града, в които бяха станали убийства, свързани с вампирски ухапвания. Най-ранните убийства датираха от 1989-а. Записах имената на градовете на едно от работните си картончета. После дълго и напрегнато се взирах в списъка. Какво би могло да свързва тези градове?

Атланта

Бърмингъм

Чарлстън

Шарлътсвил

Гейнзвил

Джаксънвил

Ню Орлиънс

Орландо

Ричмънд

Савана

Вашингтон

Това, че списъкът бе толкова обширен, определено бе проблем. Още по-плашещ и объркващ бе фактът, че евентуално убийствата продължаваха вече десет години.

След това съставих един още по-дълъг списък на градове, в които имаше документирани и разследвани несмъртоносни нападения от предполагаеми вампири. Втренчих се в списъка и се почувствах малко потиснат. Това започваше да прилича на невъзможна конспирация.

Ню Йорк

Бостън

Филаделфия

Питсбърг

Вирджиния Бийч

Уайт Плеинс

Нюбърг

Трентън

Атланта

Нюарк

Атлантик Сити

Томс Ривър

Балтимор

Принстън

Маями

Гейнзвил

Мемфис

Колидж Парк

Шарлътсвил

Рочестър

Бъфало

Олбъни

Отделът за тежки престъпления в Куонтико бе впрегнал всички сили по разследването на тези убийства. Двамата с Кайл бяхме сигурни, че ще изскочат още градове и че периодът ще се окаже по-дълъг от единайсет години.

В Атланта, Гейнзвил, Ню Орлиънс и Савана бяха станали убийства в поне две различни години. Засега Шарлът, Северна Каролина, бе най-тежкият случай: от 1989-а насам имаше три подозрителни убийства. Дори бе възможно серията убийства да бе започнала точно оттук.

ФБР бе изпратило агенти в дванайсетте града, където бяха станали убийствата, а в Шарлът, Атланта и Ню Орлиънс бяха сформирани специални отряди.

Приключих разследването си в Чарлстън. Не открих много. На този етап медиите не разполагаха с историята за широката мрежа от засегнати от убийствата градове и ние се стремяхме да опазим тайната възможно най-дълго.

Същата вечер посетих „Кривия зъб“, единствения клуб в района на Чарлстън, където се събираха почитатели на готиката и вампирите. Всъщност там открих множество млади хора, повечето около и под двайсет годишни. Още ходеха на училище или бяха колежани. Разпитах собственика на клуба и неколцина от клиентите. Те определено бяха ядосани и неспокойни, но никой не изглеждаше като евентуален извършител на убийствата.

Постарах се да се върна във Вашингтон следобед на следващия ден. В седем и половина Нана, Джени, малкият Алекс и аз отидохме на концерта на момчешкия хор.

Хорът пееше по-добре от всякога. Деймън бе един от солистите. Изпълни солото си фантастично.

— Видя ли какво изпускаш? — наведе се към мен Нана.