Джеймс Патерсън
Теменужките са сини (42)

42.

Взех самолет до Чарлстън и пристигнах малко след десет часа сутринта. Историята за убийството вече заемаше първите страници на местните вестници, както и на „Ю Ес Ей Тудей“.

Усещах някаква несигурност и страх в ярките, стерилни, прекалено комерсиализирани пространства на летището. Пътниците изглеждаха нервни и разтревожени. Много от тях имаха такъв вид, сякаш не бяха спали добре предната нощ.

Сигурен съм, че някои смятаха, че щом някакви мистериозни убийци можеха да нанесат удара си в сърцето на Чарлстън, могат спокойно да направят същото и в чакалнята на летището или в някоя закусвалня. Вече никой не се чувстваше в безопасност никъде.

Наех кола от летището и поех към парка край някакво езеро в града, което се казваше Колониал Лейк. Мъж и жена, излезли на джогинг, били убити там към шест предната сутрин. Двамата били женени едва от четири месеца. Сходствата с убийствата в парка „Голдън Гейт“ бяха категорични.

Никога преди не бях идвал в Чарлстън, макар че бях чел книги, чието действие се развива в този град. Скоро открих, че на външен вид това е величествен град. Някога е бил столица на невероятно богатство, повечето дошло от памука, ориза и робите, разбира се. Оризът заемал най-голям дял в износа, но робите, които пристигали на пристанището, се оказали най-печелившият внос за града. Богатите плантатори пътували често между плантациите си на юг и домовете си в Чарлстън, където се провеждали грандиозни балове, концерти, маскаради. Роднини на Нана също са пристигали като роби на това пристанище и са били продавани оттук.

Открих място за паркиране на Бофен стрийт, от двете страни, на която имаше красиви викториански къщи. Дори зърнах няколко английски градини. Това не бе място, където да върлуват вампири убийци. Бе прекалено красиво, прекалено идилично. Какво бе привлякло убийците тук? Дали оценяваха красотата — или я мразеха? Какви бяха зловещите им фантазии? Каква бе причината за ужаса, който сееха?

Ако Чарлстън бе настръхнал и подозрителен заради убийствата, то улиците около Колониал Лейк бяха направо ужасени. Хората се гледаха студено и изплашено. Не видях дори бледо подобие на усмивка, нито следа от южняшкото гостоприемство.

Бях оставил съобщение на Кайл да ме чака при езерото. То бе заобиколено от широка каменна алея и пейки от ковано желязо. Вчера навярно бе изглеждало живописно и абсолютно безопасно. Днес имаше опъната жълта полицейска лента, заграждаща местопрестъплението още от пресечката на Бофен и Рътлидж. Чарлстънската полиция бе отцепила района и полицаите оглеждаха подозрително всекиго, сякаш убийците можеха да се върнат на местопрестъплението.

Най-после забелязах Кайл, който чакаше в сянката на едно дърво, и тръгнах към него. Денят беше топъл, но имаше лек бриз откъм океана, който донасяше мирис на сол и риба. Кайл бе облечен както обикновено: сив костюм, бяла риза и неописуема синя вратовръзка. Приличаше на драматурга актьор Сам Шепърд, днес даже повече от обичайно. Кайл изглеждаше отслабнал, уморен, изтормозен почти кол кого се чувствах и аз. Убийствата бяха извадили от равновесие и него. Или нещо друго.

— Вчера сутринта сигурно всичко е изглеждало пак така, макар че е било по-рано, когато са нападнали двойката — казах аз, като се доближих до Кайл. — Никой ли не е видял нищо? Никакви очевидци на толкова голямо пространство? Така пишеше в полицейските доклади.

Кайл въздъхна.

— Всъщност имаме очевидец, който е видял двама мъже да бързат към изхода на парка. Той е към осемдесет и пет годишен. Каза, че му се сторило, че по дрехите им има кръв, и решил, че нещо не е довидял. После намерил телата.

Бързо огледах отново района около езерото. Слънцето грееше ярко и заслоних очите си с ръка. В дърветата чуруликаха птички. Паркът бе открит като на длан.

— Излезли са на ярка дневна светлина. Що за вампири — измърморих.

Кайл ме погледна.

— Да не започваш да вярваш във вампири?

— Вярвам, че има хора, които се придържат към вампирски начин на живот — казах му. — Знам, че някои от тях вярват, че са вампири. Някои от имитаторите дори си правят много остри вампирски зъби. Способни са да упражнят насилие. Още не съм виждал такива, които да променят вида си. А иначе нашият очевидец може да е видял двойка прилепи, които отлитат оттук, вместо двама мъже. Това трябваше да е смешно, Кайл. Какво друго каза свидетелят за мъжете?

— Не много. Сторили му се млади, Алекс. Двайсет — трийсетгодишни, което е доста неопределено. Вървели бързо, но не се разтревожили, когато ги видял. Той е на осемдесет и шест години, Алекс. Изглежда, така да се каже, доста разконцентриран заради вниманието, което привлича в момента.

— Които и да са убийците, определено са много дръзки. Или глупави. Чудя се дали са същите копелета, които преследвахме в Невада и Калифорния.

Кайл леко се оживи. Имаше да ми казва нещо.

— Моите хора в Куонтико будуваха половината нощ. За кой ли път. Алекс, те откриха десетина града на Източното крайбрежие, в които са станали неразкрити убийства, евентуално свързани с останалите.

— В какъв период от време?

— Това е интересната част. Може би всичко това продължава много дълго. Никой не е свързвал тези случаи, преди ние да се намесим. Става въпрос за период от поне единайсет години.