Джеймс Патерсън
Теменужките са сини (33)

33.

— При вас или при нас? — попита двамата актьори Уилям. Постара се въпросът да прозвучи възможно най-небрежно. Не искаше да изпусне Дара и Андрю точно сега. Имаше планове за тях.

— Къде сте отседнали? — попита Дара. Тя бе невероятно самоуверена, възприемаше се като богиня, като суперзвезда. Още една.

— Двамата с Майкъл сме в „Съркъс, съркъс“ — отвърна Уилям.

— Ние сме в „Беладжио“. Настанени сме в апартамент. По-добре да отидем там. Фантастично е, най-добрият хотел във Вегас. Имаме и дрога — каза Андрю. — Какво ще кажете?

— Имаме и много играчки за забавление — допълни Дара и нежно докосна русата коса на Уилям с пръстите си. Той можеше да я убие за тази обида. Вместо това хвана ръката й и я целуна. Тя бе толкова пълна с живот и богата, топла кръв.

Апартаментът в „Беладжио“ бе на висок етаж и с изглед към изкуствено езеро с фонтани, които изстрелваха водата на десетки метри височина и в ритъм с известна мелодия. Уилям си помисли, че е невероятна загуба на такова количество вода насред пустинята. Огледа стаята и се изненада, че не я намрази от пръв поглед — поне нямаше найлонови пътеки или изкуствени облицовки по стените. На няколко места имаше оставени купи с плодове и свежи цветя. Боже, колко бе гладен, умираше от глад, но не за грозде и ябълки.

Дара изхлузи дизайнерската си рокля веднага щом влезе в стаята. Тялото на младата актриса бе стегнато и с хубав тен. Разкопча скъпия си сутиен.

Малките й гърди бяха изпъчени, с щръкнали зърна. Дара не свали единствено кремавобелите си бикини прашка и високите си обувки марка „Джими Чу“.

Уилям се усмихна на актьорите — на контенето им, на плоските опити да изглеждат съблазнителни и еротични. Хрумна му, че не би се изненадал, ако от някой гардероб изскочеше гримьор, и внезапно се зачуди какво ли представляваха Брад Пит и Дженифър Анистън заедно в леглото. Вероятно красива руса скука.

— Ваш ред е — подкани братята Дара. — Да видим какво имате. Свалете дрехите си. Хайде да се настроим за веселба.

— Няма да се разочаровате — каза Уилям. Той се усмихна и започна да сваля дрехите си. Без да бърза, изхлузи високите си ботуши, после бавно разкопча тесния черен кожен гащеризон. — Сигурна ли си, чене искаш сама да свалиш това от мен? — попита той Дара.

Тя го гледаше с широко отворени очи. Андрю също.

Уилям развърза опашката на Майкъл и чупливата руса коса на брат му се разпиля по раменете му. Той целуна бузата на Майкъл, после рамото му. Започна да го съблича.

— О, боже, боже, боже — прошепна Дара, — вие двамата наистина сте красиви.

И двамата бяха възбудени. Майкъл и Уилям бяха много надарени и пенисите им пулсираха гордо щръкнали, когато се изправиха голи пред публиката си. Не бяха срамежливи. Братята бяха свикнали с голотата още от детството си. Освен това бяха свикнали да правят секс с непознати.

Дара се огледа и каза:

— Имате числено превъзходство, но това не ме плаши. — Тя извади малко кокаин от чантичката си.

Уилям нежно спря ръката й.

— Това няма да ти трябва. Легни на леглото. Довери ми се. Довери се на себе си, Дара.

Като фокусник Уилям извади незнайно откъде четири копринени шалчета — в червено, синьо и сребристо. Завърза Дара за рамката на леглото. Тя се възпротиви леко, престори се на изплашена. Всички се насладиха на вида й, а Майкъл прегърна Андрю, който се чувстваше леко пренебрегнат. И той бе възбуден. Сините му очи бяха замъглени.

— Защо не се отпуснеш — прошепна Майкъл. — Тук си сред приятели.

Андрю измъкна чифт белезници от една черна кожена чанта на пода.

— Тези са за теб. Само за забавление. Става ли?

Майкъл послушно протегна ръце напред, готов да му сложат белезниците.

— Само за забавление — повтори той и се засмя.

— Това ще бъде страхотно — каза Андрю с натежал от желание език. — Вече усещам прилива на екстаз. Мисля, че скоро ще достигна върха.

— Не, не си дори близо — каза му Майкъл.

Стана толкова бързо, че почти не изглеждаше възможно. Неочаквано Майкъл заключи белезниците на китките на Андрю. После събори актьора на килима. Легна с цялата си тежест върху Андрю. Двамата с Уилям запушиха устата на Андрю с копринени шалчета. Движеха се много бързо. Свалиха дрехите на Андрю. Вързаха глезените му с още шалчета.

— Довери ни се, Андрю. Ще бъде страхотно. Не можеш да си представиш — прошепна Уилям. После видя как Майкъл заби зъби в гърлото на Андрю. Само една малка глътка. Няколко вкусни капки. Аперитив.

Красивите очи на Андрю Котън подивяха от страх и объркване. Гледката беше безценна. Той вече знаеше, че ще умре. Скоро, много скоро. Може би само след две-три минути.

Дара не виждаше какво става на пода.

— Хей, мъже, какво правите там долу? Нещо мръсно ли? Чукате ли се? Чувствам се пренебрегната тук горе. Някой веднага да дойде при мен. Да ме изчука.

Уилям стана и отиде при нея. Пенисът му бе голям и красив, коремът му — невероятно плосък, усмивката — очарователна и неустоима, той го знаеше.

— Дяволът идва — каза той.

— Нека дяволът ме целуне — прошепна тя и изпърха с мигли. — Люби ме. Забрави стария Андрю. И Майкъл. Нали не си влюбен в брат си?

— Кой не би се влюбил в него?

Той коленичи над нея и бавно наведе тялото си. Стисна я в прегръдката си. Изведнъж Дара се разтрепери. Знаеше, без да има как. Като толкова много мъже и жени, с които Уилям бе пирувал, тя искаше да умре, без да узнае какво всъщност иска. Той знаеше, че тя вижда отражението си в дълбоките му сини очи. Знаеше, че Дара усеща, че никога не е била толкова желана.

И той наистина я желаеше. Точно сега желаеше Дара повече от всичко друго на земята. Уилям вдиша уханията на Дара — долови мирис на плът, на сапун, на някакъв парфюм с плодов аромат, на богатата кръв, която течеше във вените й. После езикът на Уилям нежно облиза ухото й. Уилям знаеше, че Дара се чувства така, все едно я докосват отвътре. Не бе физически възможно, но тя бе усетила езика на Уилям дълбоко в себе си.

В следващия момент Майкъл вдигаше Андрю на огромното легло. Имаше място за всички. Андрю бе овързан с цветни шалове и лъскави сребристи белезници. На врата му имаше яркочервена следа. А по гърдите му се стичаше кръв. Актьорът вече бе мъртъв.

Дара започваше да разбира всичко. Уилям бе прав — това бе много по-хубаво без кокаин. Той я докосваше навсякъде и беше толкова топъл, толкова възбуждащ, толкова умел. Тя се извиваше, готова да свърши, кипяща от копнеж и желание.

— Това е само началото — прошепна Уилям почти долепил устни до гърлото й. — Удоволствието ти едва сега започва. Обещавам ти, Дара.

Той облиза горчиво-сладкия й парфюм. Целуна я отново и отново. После Уилям заби зъби в гърлото й.

Ставаше все по-хубаво.

Екстазът на болката.

Да умреш така.

Никой не го разбираше преди края.