Джеймс Патерсън
Теменужките са сини (19)

19.

Продължавах да се впечатлявам от изключителната дисциплина и трудолюбие на Джамила Хюз. Какво й даваше сили? Нещо, погребано в миналото? Нещо по-очевидно в настоящето? Фактът, че тя бе една от двете жени детективи в отдел „Убийства“ в полицейското управление на Сан Франциско? Може би всичко това накуп? Джамила вече ми беше казала, че не е ползвала и ден отпуск от почти две години. Това ми звучеше доста познато.

На следващия ден, докато бяхме в управлението, няколко пъти споменах невероятната й професионална етика, но тя отмина коментарите ми. Останалите детективи я уважаваха. Тя бе обикновен човек. Не си придаваше важности. Не се преструваше. Открих, че има прякор. Подхождаше й — Джам.

Прекарах няколко часа следобед в опити да науча всичко възможно за тигрите. Проверявахме всеки зоопарк и убежище за животни в района в опит да открием всеки един тигър в Калифорния. Засега зловещата котка убиец бе най-добрата ни следа.

Някои бе успял да командва и контролира тигъра преди и след като е нападнал и захапал Дейвид О’Хара в парка „Голдън Гейт“. Някой дресьор на животни? Ветеринарен лекар?

Челюстта на тигъра е толкова силна, че може да строши кост и да я направи на прах. Но някой бе успял да отдели тигъра от плячката му.

Всички видове тигри се считат за застрашен от изчезване животински вид. Тяхното съществуване е застрашено както от загубата на естествения им хабитат, така и от бракониерите. Възможно ли бе убийците да са борци за опазване на околната среда?

Тигрите имат магическо значение в някои култури, особено в някои части на Африка и Азия. Дали това има някакво значение за случая?

Бях загубил представа за времето и когато вдигнах глава от бележника, в който си водех записките, навън вече се стъмваше. Джамила вървеше по коридора в посока към мен.

Беше с дългото си черно кожено яке и изглеждаше готова да си тръгва. Беше си сложила и червило. Може би имаше среща. Изглеждаше страхотно.

— Хайде да идем да пийнем по една бира.

— Направо съм скапан, а трябва да прегледам още няколко папки. Мисля, че още страдам от часовата разлика. — Още докато изричах тези думи, се чудех защо, по дяволите, ги казвам.

Тя вдигна ръка.

— Достатъчно. Можеше просто да кажеш: не, не си моят тип. Какво толкова. Тогава до утре сутрин. Благодаря ти за помощта. Наистина. — Видях, че се усмихна, докато се обръщаше, после тръгна надолу по коридора към асансьорите. После забелязах, че клати глава.

След това седях известно време загледан в улиците на Сан Франциско. Въздъхнах и поклатих и аз глава. Усетих, че ме завладява някаква позната умора. Отново бях сам и не можех да виня никого за това. Защо бях отказал на Джамила да излезем да пийнем бира? С нея ми беше приятно. Нямах други планове и не бях чак толкова изморен от часовата разлика.

Но всъщност знаех причината. Не беше кой знае колко сложно. Бях се сближил с двете си предишни партньорки в полицията. И двете бяха жени, които харесвах. И двете бяха мъртви.

Мислителя още бе на свобода.

Дали не бе в Сан Франциско точно сега?

Джамила Хюз беше ли в безопасност в собствения си град?