Джеймс Патерсън
Теменужките са сини (110)

110.

Потеглих за Шарлът, Северна Каролина, с полета от Вашингтон в десет часа. Отивах там, за да се срещна с членовете на семейство Крейг. Може би и Кайл беше там. Това нямаше да ме изненада.

Баща му Уилям Крейг бе предпочел да не си бъде вкъщи, когато пристигнах в имението, където Кайл и братята му бяха израснали. Къщата бе от камък и дърво и бе разположена в ранчо от над сто и шейсет декара пасбища за отглеждане на коне. Някой от персонала ми спомена, че давали над петнайсет долара на метър само за боядисването на белите огради около пасбищата.

Говорих с Мириам Крейг на задната веранда, която гледаше към градини с диви цветя и каменист поток. Тя владееше напълно емоциите си, което ме изненада, макар че може би не би трябвало. Госпожа Крейг ми разказа доста за семейството си.

— Двамата с бащата на Кайл нямахме никаква представа, дори не сме подозирали за тази тъмна страна на характера му, ако тези ужасни обвинения са истина — каза тя. — Кайл винаги е бил дистанциран, резервиран, интроспективен, така да се каже, но не е правил нищо, което да ни подскаже, че може да е толкова дълбоко разстроен. Справяше се добре в училище, беше добър спортист. Кайл дори свири на пиано, и то чудесно.

— Не съм знаел, че свири на пиано — казах аз, като си спомних, че Кайл често коментираше моите умения на пианото. — Вие с баща му казвахте ли му, че сте доволни, че се справя толкова добре — в училище например? В спорта? Подозирам, че момчетата се нуждаят да чуват такива похвали доста повече, отколкото ние осъзнаваме.

Госпожа Крейг се засегна.

— Той изобщо не искаше да ги слуша. Казваше: „Знам“ и отказваше да говори с нас. Сякаш го разочаровахме, че му казваме нещо очевидно.

— Братята му по-добре ли се справяха от него в училище?

— По отношение на оценките — да, но и тримата бяха отлични ученици. Повечето учители казваха, че Кайл е по-задълбочен. Мисля, че той имаше най-висок коефициент на интелигентност — сто четирийсет и девет, ако си спомням правилно. Той съзнателно не се стараеше еднакво по всички предмети. Беше много упорит и с много силна воля още от съвсем малък.

— Но не е имало очевидни признаци за някакво сериозно психическо разстройство?

— Не, детектив Крос. Повярвайте ми, мислих много по този въпрос.

— Бащата на Кайл на същото мнение ли е?

— Точно снощи говорихме за това. Той споделя мнението ми. Просто е прекалено разстроен, затова предпочете да не присъства на срещата с вас. Бащата на Кайл е горд и е добър човек. Уилям Крейг е много добър човек.

След това отидох да се срещна с брата на Кайл. Говорих с доктор Крейг в една боядисана в бяло заседателна зала в шарлътската клиника, на която той бе един от собствениците.

— Според мен Кайл бе хаплив и много жесток. Знам, че и Блейк беше на същото мнение — призна ми той, докато пиехме чай.

— Жесток в какъв смисъл? — попитах аз.

— Не жесток към разни дребни животни или нещо очевидно от този род — или жесток към хората. Всъщност Кайл обичаше животните. Но той проявяваше тази жестокост в училище. И словесна, и физическа. Беше истински гадняр. Никой не го харесваше. Доколкото си спомням, нямаше близки приятели. Това е странно, не мислите ли? Кайл никога не е имал дори и един близък приятел. Нека ви кажа още нещо. От десети клас нататък Кайл спеше в гаража по настояване на баща ни, защото се държеше толкова неприятно, че никой не го понасяше.

— Това ми се струва малко крайно — отбелязах аз. Нищо, което знаех досега, не бе толкова важно като информация. Кайл никога не бе споменавал за това наказание. Нито пък госпожа Крейг. Тя само ми беше казала, че бащата на Кайл бил добър човек, каквото и да означаваше това.

— Не мисля, че е било крайно, детектив Крос. Мисля, че беше справедливо и че той заслужаваше нещо далеч по-крайно. Кайл трябваше да бъде изхвърлен от къщи, когато бе на около тринайсет години. Брат ми беше истинско чудовище и очевидно все още е такъв.