Джеймс Патерсън
Теменужките са сини (107)

107.

Сутринта изпих твърде много кафе и се замислих за последния случай, по който бяхме работили заедно: Даниъл и Чарлз, Питър Уестън, братята Алигзандър. Какво значение имаше той за фантазиите на Кайл? Зловещата история, която той развиваше, включваше и двама ни. Той ме бе привлякъл в разследването, после го бе използвал, за да ме контролира. Дотук ли свършваха нещата за него и мен?

Продължавах да опитвам да сглобя пъзела от гледна точка на психологическата обосновка. Може би останалото произтичаше от това. Може би. С Кайл нищо не бе сигурно. Ако той забележеше някакъв ясно очертан модел, щеше да го наруши, ако разбереше собствената си патология, а може би я разбираше, щеше да се възползва и от нея като свое преимущество.

Към обяд се обадих на по-големия брат на Кайл, Мартин, рентгенолог, който живееше в Шарлът — там, където смятахме, че Даниъл и Чарлз бяха започнали серията от убийства. Дали Кайл не бе поддържал някаква предишна връзка с тях? Възможно ли бе това?

Мартин Крейг се опита да ми помогне, но накрая призна, че не е разговарял с брат си от десет години.

— Видяхме се на погребението на брат ми Блейк — каза Мартин. — Това бе последната ни среща. Не харесвам брат си, детектив Крос. Той не ме харесва. Не знам дали изобщо харесва някого.

— Баща ви бил ли е особено строг с Кайл? — попитах Мартин.

— Кайл винаги го е твърдял, но да ви кажа истината, не съм видял такова нещо. Нито пък майка ни. Кайл обичаше да си измисля истории. В тях винаги се представяше за големия герой или окаяната жертва. Майка ми казваше, че егото на Кайл е по-малко само от това на бог.

— Вие какво мислехте за това? За преценката на майка ви за Кайл?

— Детектив Крос, брат ми не вярваше в Бог и не вярваше, че има някой по-велик от него.

Лайтмотивът в отношенията между тримата братя бе съперничеството и Кайл бе смятал, че Мартин и Блейк печелят в очите на родителите им. Кайл бе успял да намери място в гимназиалния отбор по баскетбол, но Мартин бе поставил рекорда на окръга за най-голям брой постигнати точки, освен това свирел на китара в една местна група и имал завиден социален живот. В местния вестник веднъж публикували статия за тримата братя баскетболисти, но в нея пишело главно за Блейк и Мартин. И тримата учили в университета „Дюк“, но после Мартин и Блейк били приети да следват медицина. Кайл станал адвокат, избор, който баща му открито не одобрявал. Кайл ми беше говорил за съперничеството между братята и може би започвах да разбирам отчасти произхода на измисления му свят.

— Мартин — попитах накрая, — възможно ли е Кайл да е убил брат ви Блейк?

— Блейк умря при инцидент по време на лов — поне така се твърди — каза Мартин Крейг. — Детектив Крос, брат ми Блейк бе невероятно отговорен и внимателен човек, почти толкова внимателен, колкото Кайл. Той не се е застрелял по погрешка. Дълбоко в сърцето си съм убеден, че Кайл има нещо общо с това. Затова не съм говорил с него от десет години. Брат ми е Каин. Убеден съм, че е убиец, и искам да го видя наказан за това. Искам да видя как изпращат брат ми на електрическия стол. Това заслужава той.