Джеймс Патерсън
Теменужките са сини (103)

103.

— Кристин, обажда се Алекс — казах аз. Стомахът ми бе на топка от нерви. — Съжалявам, че те безпокоя. Важно е, иначе нямаше да ти звъня. — Това беше самата истина. Бог ми е свидетел, никак не исках да й се обаждам.

— Добре ли е малкият Алекс? — попита тя. — Да не би нещо с Нана?

— Не, не. Всички са добре. — Това бе полуистина.

Последва кратко неловко мълчание. Преди време двамата с Кристин бяхме сгодени и планирахме да се оженим. Тя развали годежа ни, защото не можеше да понесе начина ми на живот на детектив от отдел „Убийства“. Твърде много лоши преживявания, също като това в момента.

— Алекс, това е някоя лоша новина, нали? Джефри Шейфър ли? Върнал се е в страната ли? — попита тя. Звучеше изплашено и я разбирах добре. Джефри Шейфър я беше отвлякъл.

— Не, не е свързано с Шейфър.

Разказах й за Кайл Крейг. Тя го познаваше, харесваше го и усетих, че новината я потресе. Вече бе достатъчно наранена от чудовищата, с които се сблъсквах покрай работата си. Не можеше напълно да ми прости за това и не я винях. Понякога не можех и сам да си простя. Разговорът с Кристин ми напомни колко много я бях обичал. Може би още я обичах.

— Има ли някое сигурно място, където можеш да отидеш за известно време? Важно е да отидеш там — казах й. — Много съжалявам, че те карам да правиш това. Но Кайл е изключително опасен, Кристин.

— О, Алекс. Дойдох чак тук, за да бъда в безопасност. Чувствах се в безопасност, а сега ти се връщаш в живота ми.

Каза, че ще отседне у някого, на когото може да се довери, неин приятел. Помолих я да не казва по телефона къде и при кого отива. Когато затваряше, я чух, че плаче. Чувствах се толкова виновен заради нея, толкова ужасно заради това, което се бе случило. Обаждането бе съживило всичко, което не бе наред в отношенията ни.

После позвъних на Джамила. Извинението ми бе, че исках да й напомня да бъде много предпазлива — дори и сега. Но мисля, че просто исках да поговоря с нея. Тя бе толкова вътре в тази история. За съжаление беше излязла, когато я потърсих. Оставих й съобщение, че се тревожа за нея и я моля да внимава много.

Продължих да се обаждам на хора, които ми бяха близки. Говорих с всички, за които се сетих, че са имали някакъв контакт с Кайл.

Предупредих приятелите си детективи — Раким Пауъл и Джером Търман, от вашингтонската полиция. Съмнявах се Кайл да опита да ги нападне, но не можех да бъда сигурен.

Обадих се на един журналист от „Вашингтон Поуст“, Закъри Скот Тейлър. Зак беше един от най-добрите ми приятели във Вашингтон. Той искаше да ме интервюира, но му казах да не идва. Кайл ревнуваше заради историите, които Зак бе публикувал за мен. Това поне ми го беше казал. Поради някаква причина той не харесваше Зак.

— Положението е много сериозно — казах на Зак. — Не подценявай този човек, той е луд. Ти си в черния му списък и това не е никак безобидно.

Обадих се на агентите от ФБР Скорс и Райли, които бяха работили с мен по отвличането на Маги Роуз Дън и Майкъл Голдбърг. Те знаеха, че Кайл е обявен за издирване, но не се тревожеха за собствената си безопасност. Убедих ги, че грешат.

Позвъних на племенницата си Наоми, която бе отвлечена от Казанова. Наоми практикуваше право в Джаксънвил, Флорида. Живееше с един добър мъж на име Сет Самюъл Тейлър. Двамата планираха да се оженят по-късно през годината.

— Той обича да съсипва щастието на другите хора — казах на Наоми. — Внимавай много. Знам, че можеш да се пазиш.

Позвъних и на Кейт Мактиърнън в Северна Каролина. Спомних си вечерята с нея и Кайл неотдавна. Дали в нея имаше някакво по-дълбоко значение от това, което бе видимо на повърхността? Можеше ли човек да бъде сигурен с Кайл? Кейт обеща да се пази и ми напомни, че има черен колан по бойни изкуства. Кайл винаги бе харесвал Кейт и аз й напомних това. Всъщност колкото повече говорех с Кейт, толкова повече се тревожех за нея.

— Не рискувай по никакъв начин, Кейт. Кайл е най-побърканият човек, когото познавам.

Обадих се на Санди Грийнбърг, моя добра приятелка от Интерпол, която бе работила с Кайл по няколко случая. Тя се шокира от новината, че Кайл е убиец. Обеща да бъде особено внимателна, докато той не бъде заловен, освен това предложи да помогне, ако може.

Кайл Крейг бе жесток, безсърдечен убиец.

Бивш мой партньор, мой приятел или поне така си бях мислил.

Все още не можех да повярвам. Не напълно. Опитах да съставя списък на евентуалните жертви на Кайл.

1. Аз

2. Нана и децата

3. Сампсън

4. Джамила

Осъзнах, че съставям списъка от моя гледна точка, която надали съвпадаше с неговата. Опитах да съставя друг списък.

1. Семейството на Кайл — всеки един от тях

2. Аз и моето семейство

3. Директорът на ФБР Бърнс

4. Джамила

5. Кейт Мактиърнън

Седях в празната къща на Пета улица и се чудех какъв може да бъде следващият му ход. Това ме побъркваше, чувствах се така, сякаш бягах в кръг.

Кайл бе способен на всичко.