Джеймс Патерсън
Теменужките са сини (100)

100.

— Наведи се, наведи се! Скрий се от прозорците! — извиках на Джамила.

Страхувах се, че може да я простреля с пушка с оптичен мерник. Може би Кайл беше някъде навън, вече знаех, че може да стреля. Джамила се наведе и залегна с лице към мен и към мъжа, когото бях нападнал. Той изглеждаше не по-малко объркан от мен. Кой, по дяволите, беше той? Какво се бе случило току-що? Кой беше този мъж и къде беше Кайл?

Джамила държеше револвера си насочен към гърдите му. Ръката й бе удивително стабилна. Носът му кървеше лошо от ударите, които му бях нанесъл. Той бе добре сложен, вероятно малко над трийсет годишен, с къса коса, чернокож с доста светла кожа.

В главата ми цареше пълен хаос.

— Кой, по дяволите, си ти? Кой си ти? — извиках на замаяния кървящ мъж на пода.

— ФБР — промълви той. — Аз съм федерален агент. Свалете оръжието си. Веднага.

Джамила също му крещеше:

— Аз съм от полицията на Сан Франциско, изобщо няма да си свалям оръжието, господинчо. Какво правиш в апартамента ми? — извика тя. Почти виждах какви мисли се въртят в главата й, определено не бяха приятни. — Отговаряй!

Той поклати глава.

— Не съм длъжен да отговарям на въпросите ви. Портфейлът ми е в задния ляв джоб. Имам значка и карта. Аз съм от ФБР, по дяволите!

— Не мърдай! — извиках му аз. — Може отвън да има някой въоръжен. Кайл Крейг ли те изпрати тук? — попитах аз.

Изражението на лицето на агента отговори на въпроса ми, но той отказа да потвърди или отхвърли предположението ми.

— Казах ви, не съм длъжен да отговарям на никакви въпроси.

— Длъжен си и още как! — натърти Джамила.

Направих единственото, което можех при дадените обстоятелства — обадих се на ФБР.

Четирима агенти от офиса на Бюрото в Сан Франциско пристигнаха в апартамента малко след пет сутринта. Продължавахме да стоим настрани от прозорците, въпреки че се съмнявах Кайл да е още наблизо. Съмнявах се да е изобщо в Сан Франциско. Мислителя винаги бе на крачка пред мен. Трябваше да се сетя, в известен смисъл се бях сетил, че той няма да направи това, което очаквахме.

През следващите няколко часа отчаяните агенти от ФБР се опитваха да се свържат с Кайл Крейг. Не можаха и това ги потресе. Започнаха по малко да вярват на историята ми, че може би Кайл е човекът, извършил поредица от убийства в течение на последните няколко години. Кайл бе изпратил агента в апартамента на Джамила и му бе наредил да влезе с взлом. Беше обяснил на агента, че някой е убил инспектор Джамила Хюз и че Алекс Крос е вътре.

После положението започна да се напича.

Аз бях този, който допринесе за това.