Бинка Пеева
Толкова отдавна съм се загубила…

толкова отдавна съм се загубила,

че няма смисъл да се намирам;

няма да се разпозная

или няма да се харесам,

или и двете.

Трябва да се плаща.

Не знам какво плащам,

но съм в хармония

с найлоновия плик Билла

в който не нося дома си

а само съдбата;

не знам каква е

изглежда ми лека,

не се натоварвам с илюзии,

спя, където ме застигне сънят;

съседите проветряват стълбището

след като премина,

затова не се прибирам;

не точно затова… домът ми е чужд.

Не помня кога го загубих:

когато разбрах, че няма значение

дали знам шест езика

или по маймунски пискам

шест езика… Защо са ми?

За да говоря със себе си

и един ми е излишен.

На пейката в парка ми е добре —

нямам нужда от мислене,

 

толкова отдавна не искам да мисля.