Метаданни
Данни
- Серия
- Лабиринтът на отраженията (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Лабиринт отражений, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Светлана Нанчева, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- @От преводача
- @Публикувано първо в Читанка
- @Фен превод
- Близко бъдеще
- Виртуална реалност
- Изкуствен интелект
- Лабиринт
- Теория на игрите
- Оценка
- 5,9 (× 12гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция и форматиране
- NomaD(2016 г.)
Издание:
Автор: Сергей Лукяненко
Заглавие: Лабиринт от отражения
Преводач: Светлана Нанчева
Година на превод: 2001
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо издание
Издател: Читанка
Година на издаване: 2018
Тип: роман
Националност: Руска
Редактор: Антонио Гинев
Коректор: Антонио Гинев
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6058
История
- —Добавяне
001
Мадам се появява незабелязано като привидение.
Сяда до мен, пита:
— Да ви сипя ли още вино, Стрелецо?
Кимам. Сигурно дълго съм седял така, разглеждайки Вика. На снимката е вечер, тя седи на перваза на дървена веранда, зад гърба й се вижда тъмна ивица гора, мътно жълт издут фенер във високата трева, черна огледална повърхност на басейн.
— Имаме най-различни клиенти — замислено казва Мадам. — Някои харесват кинозвезди, някои — козички…
Лека усмивка.
— Кое е това момиче? — питам аз.
Мадам ме гледа с недоумение.
— Има ли реален прототип?
Стопанката на бордея се притиска към моето рамо, дълго гледа снимката.
— Стрелецо, на такива въпроси нямам право да отговарям. Пък и не знам. Тук има хиляди лица, Стрелецо. Много от тях могат да ви се сторят познати — лека усмивка, — но това е случайно. Напомня ли ви на някого?
— Да.
— Някого от реалността?
— Не съвсем… — прекъсвам своята едностранна откровеност. — Мадам, мога ли… да се срещна с това момиче?
— Разбира се — погледите ни се срещат, лицата ни са едно до друго, в очите й има ирония и насмешка. — Десет долара на час. Четиридесет долара на нощ. Цените ни са умерени. Достъпни за всеки хакер.
— Жестока сте — казвам аз.
— Да. Когато ми се струва, че симпатичен млад човек започва да се побърква, ставам жестока.
Вадя кредитна картичка.
— Четиридесет долара?
— Да.
Тя взима парите. Бави се, после казва:
— Стрелецо, чуйте една история… Живяло малко глупаво момиче, следвало в институт, подскачало на дискотеки, флиртувало с момчета. И обичало един певец. Него често го показвали по телевизията, вземали му интервюта, снимките му отпечатвали на кориците на списания. Той бил добър певец и пеел за любовта. Момичето много вярвало в любовта.
— Знам как свършват такива истории — казвам аз. Не само Мадам умее да бъде жестока.
— Певецът пристигнал на гастроли в родния й град — продължава Мадам. — Момичето било на всичките му концерти. Изскачало на сцената с букети цветя и певецът го целувал по бузата. Разбира се, девойката постигнала своето. На втория ден тя влязла в хотелската му стая и излязла едва сутринта. И повече не идвала на концерти. Не, певецът се оказал добър човек и красив мъж. Той бил нежен и ласкав, остроумен и весел. Момичето не съжалявало за нищо. Но престанало да вярва в любовта. Знаете ли защо?
— Тя е смесила илюзията и реалността — отговарям аз.
— Вие разбирате. Да, разбира се. По-добре да се беше оказал тъп и мръсен циник. Много по-добре. Момичето щеше да си намери друг идеал, или просто щеше да продължи да обича образа на певеца. А така… това приличало на огледало. Любов към отражение. Правдиво и безупречно чисто. Но тя наистина срещнала своята мечта. Намерила идеала си. А той трябва да бъде обичан от разстояние.
Кимам.
Разбира се, Мадам… Естествено, мъдра стопанке на бордея. Безспорно, опознала живота повелителко на любовта и секса.
Знам.
— Мадам, напомнете ми, платих ли ви вече?
Жената въздиша.
— Да вървим, Стрелецо…
Качваме се по стълбите. Коридор, врати. Мадам ме довежда до врата с номер „6“, докосва рамото ми.
— Всичко добро, Стрелецо… Да, между другото, историята, която разказах — тя не се е случила с мен. Но знам много такива истории.