Сергей Лукяненко
Лабиринт от отражения (1)

00

Иска ми се да затворя очи. Това е нормално. Цветен калейдоскоп, искри, блестящ звезден вихър — красиво е, но аз знам какво стои зад тази красота.

Дълбочината. Наричат я „дийп“, но на мен ми се струва, че „дълбочина“ звучи по-правилно. Заменя красивия етикет с предупреждение. „Дълбочина!“ Тук виреят акули и октоподи. Тук е тихо — и те натиска, натиска безкрайното пространство, което всъщност не съществува.

Като цяло тя, дълбочината, е добра. Посвоему, разбира се. Тя приема всеки. За да се гмурнеш, не е необходима много сила. За да достигнеш дъното и да се върнеш — доста повече. На първо място трябва да помниш — дълбочината е мъртва без нас. Трябва и да вярваш в нея, и да не вярваш. Иначе настъпва ден, когато не успяваш да изплуваш.