Стефан Стамболов
Не ме роди моя баща…

Не ме роди моя баща

знатен и богат,

не остави той сину си

никакъв имот.

        Сал едно ми той остави —

        един скъп съвет,

        и той стана зарад мене

        моя свят завет:

„Не продавай ти честта си,

свойта свобода.

На никому да не станеш

подлизник, слуга.

        Но е бил той силен, знатен,

        но е бил богат,

        пред никого да не склониш

        твоя мъжки врат.“

И запомних ази тия

бащини слова,

и никому не станах

подлизник, слуга.

        Живея си както мога

        и както си знам.

        И никому аз не казвам:

        дай ми хляб да ям!

От глад, мъки и неволи

сред страшна борба

аз отпаднах и усещам

скоро ще умра.

        Но ще умра ази честен

        и като герой.

        Никой за мен не ще каже:

        „Роб той беше мой.

Аз го храних, той ми беше

покорен слуга,

и той беше от многото

хора на света.“