Стефан Стамболов
На моите другари

Другари мои, паднали

сред кървавия бой!

На вас аз посвещавам

трудеца слаби свой;

на ваща памет свята,

на ваще имена —

песните си печални,

излезли от душа.

* * *

Не паднах аз кат вазе

в неравната борба,

която ний вдигнахме

за наща свобода.

Сляп случай ме запази

от сърпа на смъртта,

и днеска пак съм скитник

по чуждата земя.

* * *

И пак съм азе в Влашко,

пак в тоя същи град,

от дето ний тръгнахме

на подвиг чист и свят.

Тук всичкото все тъй е,

както беше тогаз,

но няма само, братя,

по-многото от вас.

* * *

Едни от вас паднаха

на бойното поле,

на шията на други,

пристегнаха въже,

а някои изгниха

във турски хапсани,

а други смърт ги срещна

в студените води…

* * *

Почивайте веч сладко

вий в хладната земя,

и ваще гърди мъжки

не гложди веч скръбта,

нито ви мисъл мъчи,

че народа е роб,

че скотски и несносен

е негова живот.

* * *

Почивайте, мой братя,

лека да ви е пръстта!

Изпълнихте си свято

и честно длъжността,

която вий имахте

към своя народ клет —

бе славна и полезна

за него ваща смърт.

* * *

От кървите, в които

България плувна,

роди се за тирана

нечакано смъртта.

И тоя огън, който

селата изтреби,

престола на султана

пак той ще изгори.

* * *

Честит е человека,

когато той умре

с вяра, че туда му

добро ще принесе

на неговите братя,

на негова народ,

за който той се е мъчил

през своя зял живот.

* * *

Честити сте и вие,

сеятели добри,

поборници безстрашни

за наще правдини.

И ваща добра памет

от род ще мине в род

докат на света живее

българския народ.

* * *

България на свойте

юначни синове

венци от лавър зелен

ще да им изплете.

И с тях ще украси тя

хубавите чела

на всички, що паднаха

във бой за свобода.

 

Гюргево, 11 април 1877 г.